Стойнев: За 100 дни парцелираха властта

Според него единственото, което е налице до този момент е желанието държавата да задлъжнява ударно. „Не е нормално вицепремиерът Калфин да иска обяснения от финансовия министър Горанов къде ще отидат тези 16 милиарда лева нов дълг.”, заяви Стойнев в коментар за нестабилните отношения в управляващата коалиция, които дестабилизират и държавата.  

„Предупреждаваме, че влизаме в дългова спирала, като в Гърция”, категоричен бе Стойнев. Той коментира условията за вземане на нов заем от 16 милиарда лева като опасни, защото казваме на финансовите пазари, че сме готови на финансиране на всяка цена и в следващите 10 години теглим заем при една огромна лихва с максимум 10%. „Защо трябва да се сключват договори с финансови посредници за 3 години, а не за 1 година, каквато е досегашната практика? Това дава по-голям контрол на държавата, защо се отказваме от него?”, попита Стойнев. 

Според БСП нарастването на дълга явно е основен приоритет за управляващите. Това е записано и в програмата им, където се казва, че ще спазват Маастрихтските критерии за дълг до 60%. „Нарастването на държавния дълг от 19,75 % през юни 2014, до 30% от БВП в края на 2015 г. носи дългосрочен негативен ефект и риск за страната”, предупреди Стойнев.

„Правителството се отказа от икономически растеж. Тези 2% икономически ръст, при които кабинетът на Орешарски остави икономиката не могат да бъдат надградени с очакваните за 2015 г. от правителството на Борисов 2 0,8% икономически растеж”, смята още Драгомир Стойнев. Той посочи и липсата на идеи у властта как да се стимулира износът, как да се преодолеят последиците от контрамерките на Русия, които безспорно ще имат ефект върху икономическата и енергийната сигурност на България.

Според Стойнев напрежението в управляващата коалиция е една от основните причини да няма конкретни политики.

„Правителството си купува време и комфорт, работи от година до година, от избори до избори. И логично вместо с реформи се занимава със схеми”, заяви той.

Според него новата нова схема на властта, предложена и реализирана от ГЕРБ, е „магистрално строителство плюс саниране”. Той я определи като жест към електората и насочване на ресурс към бизнеса, но не с цел подкрепа, а с цел овладяване.

„Целта на проекта е ясна - да се впрегне публичен ресурс преди местните избори, за да се възпроизведе елитът на ГЕРБ с цел да се разшири и консумира властта”, заяви Стойнев.

Той припомни, че правителството зачеркна програмата „Региони в растеж” на кабинета Орешарски, която целеше подобряване на достъпа до регионите, повишаване на икономическата активност и така демонстрира, че не желае да следва европейската политика за активни дългосрочни инвестиции,  каквато представлява „планът Юнкер”.

„Санирането има своите плюсове, но безплатен обяд няма. Ще се вземе външен заем от 1 милиард евро с държавна гаранция и следващите 10 години всички български граждани ще връщат този заем и то с лихвите”, припомни Стойнев. Според него няма документ с конкретни цифри, който да покаже с колко ще се увеличи енергийната ефективност в резултат на програмата.

Според Стойнев е твърде вероятно да се получи така, че Българската банка за развитие, през която минава финансирането, вместо да стимулира родни фирми, ще инвестира в чуждо производство и чужди икономики заради очаквания внос на материали за саниране.

Драгомир Стойнев коментира сектор енергетика с думите: „Седем месеца чакаме нещо да се случи, очакваме Енергийния борд да предложи нещо, да видим политика. Имаше само едно действие – ще правим газов хъб, но няма отговор на въпроса от къде ще вземем газ за него.”

Според заместник- председателя на БСП в сферата на образованието ще се случи това, което стана в здравната система с частните болници. Ще бъдат създадени елитарни училища за богати и училищни гета за всички останали. „БСП в никакъв случай няма да подкрепи предложението държавата да плаща на частните училища. Няма да делим децата на богати и бедни”. „В здравеопазването пиарът измести дебатът за политиката. Ако с пиар ще лекуваме болните, провалът ще е пълен”, коментира Стойнев.

Бившият енергиен министър Стойнев, който отговаря за изготвяните от БСП политики представи и подготвената от партията визия за пенсионната реформа, която в края на седмицата ще бъдат обсъдени със социалните партньори – работодатели и синдикати.

 „Сегашната пенсионна система е крах на тристълбовия модел от 2000 г., за който ние винаги сме казвали, че няма да издържи”, заяви Стойнев.

БСП е за връщането на точковата система, при която осигурените да могат да придобият право на пенсия при наличие на фиксиран сбор от години възраст и години стаж. Т.е., възрастта може да бъде компенсирана с осигурителен стаж или обратното. „В момента моделът е и стаж, и възраст, а ние казваме – или стаж, или възраст. Това дава по-голяма гъвкавост на хората на труда”, обясни Стойнев.

БСП се противопоставя категорично на увеличаване на стаж и възраст за хората, които са започнали работа преди 2000 г. Предложението на партията е плавното увеличение на стаж и възраст до достигане на прага от 65 години възраст за пенсиониране при мъжете и жените., да важи само за влезлите на пазара на труда след 2000 г. Мотивите са, че през 90-те години, когато беше разцветът на сивата икономиката много хора са работили без да се осигуряват.

Швейцарското правило трябва да остане, но ако формулата е по-ниска от инфлацията, пенсиите трябва да се индексират с нивото на инфлацията и това да става от 1 януари, а не от 1 юли. БСП предлага и да се върне правилото старите пенсии да се преизчисляват през четири години, каквото беше правилото по време на правителството на тройната коалиция.

По отношение на приходите и разходите, БСП е за увеличаване на осигурителните вноски, но без да се увеличава общата тежест. Предложението е 2% от втория стълб на задължителното доброволно осигуряване да преминат в първия стълб на солидарния модел на осигуряване. Т.е. във втори стълб да останат само 3% от внасяните до сега 5%, а в първи стълб вноската да достигне 14,8 %. С цел балансиране на системата БСП предлага отмяна на увеличението с 2% от 2017 г. на вноските в универсалните пенсионни фондове и за сметка на увеличаване на вноската във фонд „Пенсии”.

„Предлагаме хората, които се осигуряват в професионални фондове, като миньорите, да получат правото на избор дали да получават пенсия от професионален фонд, или да прехвърлят своите партиди към държавното обществено осигуряване. Същото предложение важи и за универсалните фондове”, обясни Стойнев.

Висшето образование да се признава за осигурителен стаж при придобиване право на пенсия също е сред предложенията на БСП.

„В голяма част от Европа вторият стълб е поставен под въпрос”, заяви Стойнев. Той припомни, че в Полша Доналд Туск задължи със закон частните фондове да инвестират 90% от средствата си в полската икономика.

„В България ситуацията е обратна - 60% от парите на осигуряващите се българи са изнесени от частните фондове извън страната. Ние не предлагаме радикални мерки, но смятаме, че хората трябва да имат право на избор къде да насочат парите си. Необходимо е да се увеличат стимулите за първия стълб, за солидарния модел”, обяви Стойнев.