The Times: Стайнбек е премахнат от училищната програма на Великобритания заради нетолерантност

„Деколонизация и диверсификация“ на учебните програми беше решено след инцидента с афроамериканеца Джордж Флойд в Съединените щати през 2020 година.

В едно от училищата повестта на носителя на Нобелова награда Джон Стайнбек “За мишките и хората” беше премахнат от програмата. Според представители на училището, произведението “подсилва негативните стереотипи” и съдържа “расистки твърдения”.

Повестта „За мишките и хората“ (оригинално заглавие: Of Mice and Men) е публикувана за пръв път през 1937 година. Тя се радва на голям успех още с появата си.

През 1962 г. Стайнбек печели Нобелова награда за литература за „реалистичното си и творческо писане, комбинирано с добронамерено чувство за хумор и остра обществена чувствителност“. В деня на съобщаването на победителя (25 октомври), когато преди церемонията е попитан от репортер дали заслужава наградата, Стайнбек отвръща „Честно, не.“

В речта си при награждаването Стайнбек говори за своето възхищение към някои автори. През 1953 г. пише, че счита Ал Кап за „вероятно най-добрия писател в света днес“. На първата пресконференция след награждаването е попитан за любимите си автори и техните творби и той отвръща: „Разказите на Хемингуей и почти всичко на Фокнър“.

В деня след смъртта на Стайнбек – 20 декември 1968 г., критикът Чарлс Пур пише в Ню Йорк Таимс: “Първата най-добра книга на Джон Стайнбек беше неговата последна най-добра книга. Но Господи, каква книга беше и е „Гроздовете на гнева“. Пур отбелязва и „проповедността“ в творбите на Стайнбек „сякаш едната половина от литературното му наследство идва от най-доброто от Марк Твен, а другата половина от най-лошото от Котън Меър“.

Но се съгласява, че „Стайнбек нямал нужда от Нобеловата награда, а комисията имала нужда от него“.

Много от произведенията на Стайнбек се изучават и са сред най-търсените в училищата във Великобритания. В същото време според Асоциацията на американските библиотекари Стайнбек е един от десетте автори, чийто произведения са забранявани най-често в периода 1991-2004, като „За мишките и хората“ е на шесто място в тази класация в САЩ.

Джон Ърнст Стайнбек Младши (John Ernst Steinbeck Jr.) е писател, драматург и есеист. Определян е като „гигант на американската словесност“, а много от книгите му се приемат за класика на западната литература.

Най-известното му произведение е „Гроздовете на гнева“ (1939 г.) – роман, считан за класика на ХХ век. Силата на въздействието му е сравнявана с тази на “Чичо Томовата колиба” на Хариет Бичър Стоу.

Епическата картина на трагедията, сполетяла хиляди дребни фермерски семейства през Голямата депресия в Америка (30-те години на ХХ век), предизвиква широки дебати и спомага за въвеждане на реформи в земеделието. Стайнбек получава награда “Пулицър” за “Мишките и хората” (1937 г.), “Гроздовете на гнева” (1939 г.) и “На изток от рая” (1952 г.).

Книгата на детската писателка Анабел Питчър „Сестра ми живее на камината“ също беше изтеглена от учебната програма на друго училище заради стереотипното изобразяване на мюсюлмански характер.