Това можеше да съм аз

Много често минавам в района на метростанция “Европейски съюз” точно в тези часове. Пеша. Като двете момичета, пометени на тротоара от футболист-рецидивист, решил да хвърчи посред нощ по столичните булеварди със скъпия си голям джип. Снощи също бях в района, но в автобус на градския транспорт. 

Спомням си - минахме кръстовището на бул. “Черни връх” точно в района на Моста на влюбените около 23 ч. Кой би си помислил, че само на няколко метра от там, на съседното кръстовище преди минути е станала такава трагедия? Ами ако същият този джип беше минал по съседния булевард? Бе повлякъл автобуса, пресичащите в района на НДК хора? 

И после се сещам… Бившият футболист е бил с криминални регистрации. Бил в схемите с черното тото и уредените мачове. Задържан за наркоразпространение. В джипката, погубила два човешки живота, е открита полицейска палка и синя лампа… 

Чудя се - защо този човек не е в затвора? Да не би да е човек на някого, някъде? Да не би да се ползва с разни протекции? Да не би някой полицай някъде да е забравил какво означава да служи в МВР и да го е покровителствал? Питам само. Не ми е работа да вадя присъди. Това го прави съдът. 

И не, това не е опит да играя с човешка трагедия. 

Това е опит да бия тревога и да кажа, че някой някъде не си върши работата в тази държава и затова млади момичета са убити на тротоар от гамен с джип. 

Една мисъл не ми дава мира. Това можеше да съм аз. Можеше да е някой от моите приятели, които в летните вечери се разхождат в района. Можеше да е ваш близък, ваш познат. Вашето дете. Вие. 

Това можеше да е всеки един от нас.

Джесика Вълчева