В центъра на глобалното съперничество: Защо Гренландия е ключова за сигурността?

Нарастващото международно напрежение, климатичните промени и трансформациите в световната икономика изведоха Гренландия в центъра на дебатите за глобалната търговия и сигурност. Президентът на САЩ Доналд Тръмп настоява, че Вашингтон трябва да контролира богатия на полезни изкопаеми остров, който охранява достъпа до Арктика и Северния Атлантик – ключови подходи към Северна Америка.

Гренландия е самоуправляваща се територия на Дания, дългогодишен съюзник на САЩ, която категорично отхвърля подобни идеи. Правителството на самата Гренландия също заявява, че бъдещето на острова ще бъде решавано единствено от неговите жители.

Около 80% от територията на Гренландия се намира над Полярния кръг. Населението ѝ е около 56 000 души, предимно инуити, които дълго време остават извън фокуса на глобалната политика.

Географско положение с военно значение

Гренландия се намира североизточно от Канада, като повече от две трети от територията ѝ попадат в Арктика. Още по време на Втората световна война островът придобива стратегическо значение, когато САЩ го окупират, за да предотвратят попадането му под контрола на нацистка Германия и да защитят жизненоважните северноатлантически морски маршрути.

След края на Студената война Арктика дълго време беше зона на международно сътрудничество. Днес обаче топенето на ледовете заради климатичните промени отваря възможности за нови търговски маршрути, включително т.нар. Северозападен проход, и засилва конкуренцията между Русия, Китай и западните държави за достъп до природни ресурси.

Рискове за сигурността

През 2018 г. Китай се обяви за „държава, близка до Арктика“, с цел да увеличи влиянието си в региона. Пекин обяви и планове за изграждане на „Полярен път на коприната“ като част от глобалната си инициатива „Един пояс, един път“.

Тогавашният държавен секретар на САЩ Майк Помпео реагира остро, заявявайки, че Арктика не трябва да се превръща в „нова Южнокитайска морска зона“, белязана от милитаризация и териториални спорове.

Паралелно с това Русия засилва военното си присъствие в Арктика – регион, в който се намира Северният ѝ флот и където в миналото СССР е провеждал ядрени опити. Москва възстановява стари съветски бази, изгражда нова инфраструктура и модернизира летища.

Опасенията в Европа се засилиха още повече след началото на войната в Украйна през февруари 2022 г.

Американско военно присъствие

Министерството на отбраната на САЩ управлява базата Pituffik Space Base в северозападната част на Гренландия, изградена след подписването на Договора за отбрана на Гренландия между САЩ и Дания през 1951 г. Базата е ключова за системите за ранно предупреждение за ракети, противоракетна отбрана и космическо наблюдение на САЩ и НАТО.

Гренландия е и част от т.нар. GIUK пролука (Гренландия–Исландия–Обединеното кралство), стратегически район, в който НАТО следи движението на руски военни кораби в Северния Атлантик.

Военният анализатор Томас Кросби от Кралския датски колеж по отбрана посочва, че евентуално американско „присъединяване“ на Гренландия не би донесло допълнителни ползи за сигурността на САЩ, тъй като Вашингтон вече разполага с пълен достъп като съюзник.

Датската позиция и военни мерки

Дания увеличава собственото си военно присъствие около Гренландия и в Северния Атлантик. През миналата година беше обявено споразумение на стойност около 14,6 млрд. датски крони за подобряване на наблюдението и защитата на суверенитета, включително нови арктически военни кораби, дронове и сателитни системи.

Минерални ресурси

Гренландия разполага със значителни залежи на редкоземни елементи – ключови за производството на мобилни телефони, батерии и други високотехнологични продукти. Това засилва интереса на САЩ и други западни държави, които се стремят да намалят зависимостта си от Китай в този сектор.

Разработването на тези ресурси обаче остава трудно заради суровия климат и строгите екологични изисквания.