Отбелязваме 123 години от героичната смърт на Гоце Делчев

Роден е през 1872 г. в Кукуш, а образованието си получава в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, където още като ученик участва в създаването на таен революционен кръжок заедно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов. След кратък престой във Военното училище в София, откъдето е изключен заради участие в социалистически кръжоци, Делчев става учител в Щип. Именно там той се включва в революционните среди и е привлечен в организацията от Даме Груев. С времето се утвърждава като една от водещите фигури и фактически ръководител на ВМОРО.

Основната цел на организацията е освобождението на Македония и Одринско чрез въоръжено въстание. Гоце Делчев участва активно в изработването на програмни документи, като настоява организацията да се изгражда на по-демократични основи и да обединява различни недоволни групи от населението. Той работи и за създаването на четническата структура, която играе важна роля за разрастването на движението и неговата бойна готовност.

Въпреки това Делчев е сред противниците на прибързаното вдигане на въстание през 1903 г., смятайки, че организацията все още не е достатъчно подготвена. Въпреки неговата позиция, впоследствие се стига до решение за въстание, което е частично променено и отложено за лятото на същата година.

В началото на май 1903 г., по време на движение с чета в Серския революционен окръг, Гоце Делчев загива в сражение при село Баница. Смъртта му е определена от съвременници и историци като тежък удар за революционното движение.

Неговият съратник Пейо Яворов, който също участва в четата, по-късно описва трагичните събития и подчертава мащаба на загубата, която остава дълбоко в паметта на съвременниците като символ на саможертва и историческа мисия.

Политически и исторически контекст

Спорът за Гоце Делчев остава един от най-острите исторически и политически казуси в отношенията между България и Северна Македония и продължава да бъде една от „ябълките на раздора“ в работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси. Към май 2026 г. няма съществен напредък по темата, въпреки периодичните опити за сближаване на позициите.

Българската страна поддържа тезата, че Гоце Делчев е част от българската национална история и се е самоопределял като българин. Като аргументи се посочват неговите писма и документи на български език, образованието му в Солунската българска гимназия и Военното училище в София, както и свидетелства от негови съвременници, които го описват като „македонски българин“. София подчертава и ролята му като ръководител на ВМОРО, която според българската историография се вписва в по-широката българска национална кауза.

Скопие, от своя страна, определя Делчев като ключова фигура на македонското национално движение и символ на борбата за автономна Македония, която по-късно се интерпретира като основа на македонската държавност. Македонската позиция акцентира върху политическата цел за автономия, като аргументира, че това не може да се свежда до българска национална рамка. Освен това твърди, че националните идентичности в региона в края на XIX и началото на XX век са били по-неоформени и не трябва да се тълкуват със съвременни критерии.

България предлага Делчев да бъде признат като „обща историческа личност, самоопределил се като българин, борил се за автономията на Македония“, докато македонската страна категорично отхвърля включването на негов етнически български произход в учебници и официални документи.

Темата периодично предизвиква напрежение и в публичното пространство. През 2026 г. спорът отново се оживи, след като изкуствени интелекти започнаха да генерират отговори, определящи Делчев като българин на база исторически източници. Това доведе до остри реакции в Северна Македония и обвинения в „дигитално изкривяване на историята“.

Въпреки дипломатическите усилия и работата на експертната комисия, спорът за Гоце Делчев продължава да бъде символ на по-дълбокия исторически и политически конфликт между двете държави.