Д-р Цветеслава Гълъбова: Проблемът е във възпитанието, по-голямото наказание няма да спре следващо Галиче

Това каза психиатърът и директор на психиатричната болница "Св. Иван Рилски" в Нови искър д-р Цветислава Гълъбова в предаването "Лице в лице" по бТВ, която коментира предложението за промени в закона, според които  децата трябва да бъдат съдени като възрастни, ако са извършили особено жестоки престъпления.

Такива поправки трябва да се направят след много сериозен анализ, обхващащ дълъг период от време и в който участват различни експерти .При малолетните (до 14 г.) се признава абсолютна физиологична невменяемост, поради което те не търпят наказания, а са поставени на поправителни мерки. При непълнолетните (между 14 г. и 18 г.) и към настоящия момент се прави съдебно-психиатрична и психологична експертиза, която да прецени тяхната годност да носят наказателна отговорност, подчерта психиатърът. На базата на експертиза съдът решава какво да бъде наказанието.

На мен и моите колеги не ни е ясно на коя база ние да стъпим, за да кажем, че този човек разсъждава като възрастен. Може да има много силен субективизъм, няма разработени такива критерии и не знаем как е в световната практика.

Младежът на 17 години от Галиче, който е обвинен в жестокото убийство, не ходи на училище от 10 години, живее сам или с брат си, никой не е сигнализирал и не обръща внимание на това.Това е едно малко село, хората там се познават по имена.

Ние се раждаме като представители на биологичния вид човек, бебето е един бял лист, върху пишем ние възрастните. До осъзнатата личност има много дълъг път. Нагоните са биологично определени, но те могат да  бъдат контролирани. Заради това се започва от семейството,  след това е обществото и учебната среда.

Никой от нас не е предпазен от грешки във възпитанието, никой не ни учи да бъдем родители, копираме от нашите родители и от общността си. Трябва да бъдем много внимателни в своите действия и в своите бездействия.

В днешно време е голям дефицит общуването с децата ни. Смятеме, че като им дадем телефоните, таблетите, марковите дрешки и сме си приключили задълженията. Трябва от малки да сме общували с децата си, да сме играли с тях, да знаем как общува и как реагира. Сега има много възможности да се помогне на родителите, стига те да осъзнават, че има някакъв проблем.

Няма само един признак, тези деца реагират по-остро, по-импулсивни са. Това се вижда, когато отидете с дете си на детската площадка, в градината. Децата се учат на всичко в общност. Ние като възрастни получаваме сигнали.

Не е правилна реакция да се каже „моето дете не може да направи това“. Не трябва да се раздават шамарите, трябва да се отделят 10-15 минути за да се разбере защо е постъпило по определен начин.