Учени: Само човешката душа е част от вечността

Д-р Стюърт Хамероф, американски физик и почетен доктор на Департамента по анестезиология и психология на Аризонския университет, и сър Роджър Пенроуз, физик в Оксфордския университет, обясняват, че след смъртта на човека душата му не умира. Информацията, която се съдържа в нея, просто се връща обратно във Вселената. Така се обяснявал и фактът, че след смъртта си човек тежи с 21 грама по-малко.

Векове наред най-добрите умове на човечеството бяха заети с безкрайната дискусия има ли душа и ако наистина съществува, безсмъртна ли е тя или умира заедно с тялото. Тайнствената природа на човешката душа успя да привлече вниманието на много поколения учени, но едва наскоро група изследователи откри нов научен факт.

От 1995 година насам д-р Стюърт Хамероф заедно със сър Роджър Пенроуз работят над квантовата теория за съзнанието, основаваща се на представите, че душата, или както там я наричат обикновено, се поддържа от клетките на мозъка, наречени микротръбички.

В тази революционна теория се твърди, че мозъчните клетки държат човешката душа посредством субклетъчни образувания, наречени микротръбички. Когато човек изпадне в състояние, наречено клинична смърт, микротръбичките, разположени в мозъка му, губят квантовото си състояние, но информацията, която е заключена в тях, не се губи, а просто се връща обратно във Вселената.

„Да си представим, че човешкото сърце спира да бие, че кръвта спира да тече по кръвоносните съдове, че микротръбичките са загубили своето квантово състояние. Но квантовата информация, която се съдържа в микротръбичките, не се унищожава.

Нещо повече, тя не може да бъде унищожена, а се връща във Вселената, разтваряйки се в нея. Ако пациентът бъде реанимиран, тази квантова информация се връща в микротръбичките и връщайки се към живот, пациентът разказва как е видял нещо велико”, пояснява теорията си д-р Хамероф в интервю за списание „Science Channel”.