Украйна и сблъсъкът „Старата Европа“ vs. „Новата Европа“

Едната група (условно - „Старата Европа“) смята, че Украйна трябва да се подкрепя дозирано – така че да не загуби войната и в същото време войната да продължи колкото се може по-дълго, за да бъде изтощена максимално Русия и това да доведе до радикални промени в нейното управление и провежданата от нея политика.

Втората група (условно - „Новата Европа“) смята, че помощта за Украйна трябва да бъде максимално – и количествено, и качествено – увеличена, за да бъде Русия победена безусловно в близко бъдеще и това да доведе до радикални промени в нейното управление и провежданата от нея политика.

Вече 11 месеца първата група евролидери има надмощие, то бе значително и практически се превърна в смисъла, същността и съдържанието на политиката на Запада спрямо войната досега.

Вижда се, че тази политика на Запада (на „Старата Европа“) дава само частични плодове. Тя не отслабва сериозно Русия, защото ѝ обезпечава време да се възстановява от всяко тежко поражение, благодарение на колосалните си човешки резерви от пушечно месо и на преминаването на индустрията ѝ на военни релси с трисменен режим на работа, както и благодарение на военната помощ на различни авторитарни режими – Иран, Беларус, Северна Корея, Зимбабве и от сорта.

Подобна западна политика води до огромни жертви и страдания на украинския народ и създава условия за пропукване на украинския елит – съответно също на две части: едните, които продължават да са за воюване до пълна победа; и другите, които отправят послание към Русия – „Задръжте каквото сте ни отнели в своята „Северна Корея“ и ни оставате останалото в нашата „Южна Корея!“.

„Старата Европа“ страда от проклето, дебилно в упоритостта си чембърлейнство и на практика налива вода в мелницата на агресора. А от Историята се знае, че чембърлейнството на теория е „омиротворяване“, а на практика е най-краткият път към Общоевропейската война.

Напоследък част от европейските лидери („Новата Европа“) и донякъде (но само донякъде) президентът Байдън, започват да материализират в рационална и аргументирана политика убежденията си и разбирането как трябва да се подпомага Украйна. Те все още са в малцинство, но гласът им звучи все по-силно.

„Новата Европа“ като правило е изпитала на гърба си не само какво значи великоруската имперска, шовинистична и експанзионистична циклофрения, но също така е изпитала на гърба си и последиците от неизлечимото чембърлейнство.

Няма съмнение, че колкото по-рано Русия бъде победена, толкова по-вероятно е изобщо Русия да бъде победена в тази война и войната да не се хронифицира и банализира, да не бъде застигната от други кризи (например Шеста вълна на ковид, но всичко друго е възможно като потенциална извънредна ситуация) и изместена във вниманието и приоритетите на западните общества.

Няма съмнение, че колкото по-дълго продължи рашистката война срещу Украйна, толкова е по-добре за Русия. Дългата война е даване на възможност на Путин да съхрани лицето си и да обясни, че войната му срещу храбрия украински народ е постигнала целите си.

Няма съмнение, че чембърлейнството на „Стара Европа“ е късогледа, страхлива, лицемерна и вредна за Украйна, Европа, Запада и света политика. То даже не е и политика, а бягство от отговорност и самозалъгване – от страх и от ненаучени уроци на Историята.

Няма съмнение, че ако Западът не приеме като неотложен и единствено възможен императив, политиката, за която ратува „Новата Европа“ – на максимално засилване – и количествено, и качествено – на помощта на Украйна, за да може Украйна да победи още през 2023 г и най-късно до пролетта на 2024 г., то на подсъдимата скамейка на позора заедно с бандата на Путин, ще бъдат и лидерите на „Старата Европа“ – този колективен Чембърлейн, който за сетен път не се е оказал на нивото на предизвикателствата и е станал съ-виновник за страданията и бедите, неизбежно стоварили се върху европейския континент – страдания и беди с дългосрочни, трудно възстановими, оглушителни и съкрушителни последици.

Николай Слатински