Украинските дронове пробиват на пазара на НАТО

Един от пионерите на това движение е инженерът Александър Грачев, основател на TSIR. Във Финландия той изгражда производствена линия за украински дронове сред спокойни гори, които му напомнят за Сибир, където родителите му са го изпратили като дете след катастрофата в Чернобил.

Сега, казва Грачев, неговата мисия е да „нанесе максимални щети на руската икономика“, като едновременно с това създаде основа за съвместно производство със страните от НАТО.

„Стремя се към две неща: да осигуря стабилно снабдяване с дронове за фронта, като преместя част от производството извън военната зона, и да намеря западно финансиране за мащабиране“, казва той.

Според анализатора на RAND Майкъл Бонерт, Украйна в момента произвежда приблизително 4 милиона дрона годишно: „Вероятно повече от всички страни от НАТО взети заедно в момента.“

За сравнение, Съединените щати произвеждат около 100 000 военни дрона годишно.

От FPV дронове, струващи няколкостотин долара, до далекобойни самолети, способни да поразят дълбоко Русия, спектърът от украински разработки обхваща почти всеки тип съвременна безпилотна система.

„През 2022 г. в Украйна имаше само 10 производители на дронове. Сега са 500“, каза вицепремиерът Михайло Федоров на конференция в Лвов.

„Не сте на световния пазар на отбранителни технологии, ако вашият продукт не е тестван в Украйна.“

Украинските компании са се научили да подобряват моделите си изключително бързо – за броени седмици, докато на други страни им трябват месеци или години.

„Украинските дронове са просто по-мощни“, казва испанският инженер Конрад Итурбе, който помага на украинските части да адаптират търговски дронове за бойни условия. Те са предназначени за полеви ремонт и могат лесно да се комбинират с части от други модели.

Но основният проблем е липсата на средства. Държавата не е в състояние да закупи всички дронове, които индустрията би могла да произведе, така че износът за НАТО е не само стратегическо, но и финансово спасение. Итурбе казва:

„Износът ще осигури на компаниите паричен поток, който след това те ще инвестират в подобряване на дроновете за самата Украйна.“

След серия от руски нахлувания на дронове във въздушното пространство на Полша, Финландия и Дания, Европа започна да осъзнава своята уязвимост към нови заплахи.

ЕС вече разработва съвместен проект за „стена от дронове“ – система за наблюдение и отбрана, координирана с Киев. Украинските компании получават заявки за сътрудничество от няколко европейски държави, които искат да развият собствено производство и да се възползват от украинския боен опит.

Базираният в Лондон украински адвокат Александър Хомяк, основател на Drone Space Labs, предлага нов подход: абонамент за дронове за страните от НАТО.

„Дроновете не са като танковете: не можеш да построиш склад и да съхраняваш милион от тях – утре ще бъдат остарели. Трябва да създадеш гъвкави производствени мощности“, казва той.