Върнаха паметника на Вапцаров зад НХГ, по инициатива на Коалиция за България

Творбата е дело на известния български скулптор Николай Шмиргела. Преди 2 години по време на правителството на ГЕРБ скулптурата на поета-антифашист бе преместена в Музея на социалистическото изкуство, по разпореждане на тогавашния министър на културата Вежди Рашидов. Събитието дава начало и на честванията по случай 105 години от рождението на Вапцаров. Идеята на социалистите е мястото да се превърне в културно средище и там млади поети и любители на поезията да четат своите стихове и да обсъждат теми, свързани с литературата. На церемонията по повторното откриване но монумента днес присъстваха председателят на Народното събрание Михаил Миков, зам.председателят на БСП Янаки Стоилов  министърът на културата д-р Петър Стоянович, кандидатът за евродепутат на левицата Достена Лаверн, народни представители от Коалиция за България, поетът и драматург Петър Ананиев, както и много поети, писатели и хора на изкуството. Когато Достена Лаверн е била програмен директор на фестивал в  Словакия е организирано представяне на поезията на Вапцаров и документален филм  за него, представен от Мая Вапцарова. „Връщането на паметника символизира връщането на левите интелектуалци на обществената сцена като хора с хуманни идеали, насочени към бъдещето.При надигане на фашистка вълна в Европа, особено важно е съхраняването на историческата памет на поетите- антифашисти в цяла Европа, между които Вапцаров, Лорка, Янис Рицос и др.”, каза Лаверн.

Вапцаров е удостоен посмъртно със Световната награда за мир – избран измежду десетки предложения от десетки страни. Луи Арагон, който го предлага за нея, пише в мотивите си , че му я присъжда с гордост.През 1942 г. е осъден на смърт по силата на Закона за защита на държавата. Разстрелян  e от тогавашните български власти на гарнизонното стрелбище в София заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов.Единствената му стихосбирка, издадена приживе е „Моторни песни“  (1940 г.) Наградата е връчена на 3 декември 1953 г. по време на Втория конгрес на мира на майка му Елена Вапцарова. Поезията на Вапцаров е преведена на 52 езика, между които - всички европейски езици,  японски и китайски.