Върви, народе възродени - сватбен марш или химн на Европа?

Абитуриентски балове радват мало и голямо навсякъде из родните училища. Родители умилно провождат чедата си по пътя на живота им извън родното школо. Зрелостници разговарят помежду си (не е виц, а истински разговор) по повод българския всеучилищен химн, който звучи тържествено из класните стаи: "Тия пък, за кво са ни пуснали днеска, глей ги - сватбения марш?"..."Малии, ква си лейка, тва е Химна на Европа, ма!"..

Невероятно, но факт! Този разговор дори не е подслушан съзнателно. Frognews.bg го чу, без да ще, в коридорите на едно частно българско училище навръх абитуриентските балове.

Всъщност става дума за тази песен, която българските азбукарчета някога са научавали още от 1-ви клас:

Кирил и Методий

"Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."

Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет...

Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време...
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин...

Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!

Русе, 1882, априлий 15
[сп. "Мисъл", 1892, кн. IX-X]