Вигенин вижда политизация на дипломатическата служба у нас

Това бе само първият от редица въпроси, които зададе народният представител от БСП и бивш министър на външните работи Кристиан Вигенин към Даниел Митов.

В първия отправен въпрос в рамките на днешния парламентарен контрол народният представител посочи, че през 2016-та година изтичат мандатите на близо 30 ръководители на дипломатически мисии, което представлява почти една трета от всички български дипломатически представителства. Той припомни: „Това е така, защото през 2012 г. предишният външен министър на ГЕРБ Николай Младенов извърши един погром над българската дипломация – редица български дипломати бяха отзовани поради специфични причини, след което бяха направени масови политически назначения“.
    
Кристиан Вигенин посочи, че утвърдената в действащия Закон за дипломатическата служба допустима квота на външните за системата или познати като политически назначения на ръководители на мисии, което обхваща посланиците и представителите към международните организации и генералните консули, е до 20%.
    
Депутатът от левицата очерта оформящата се тенденция към политизация на дипломатическата служба, което се доказва от факта, че министърът е направил 7 политически назначения на ръководители на дипломатически мисии, с което е надвишил броя на професионалните. „Нарушен е ЗДС – министърът сам признава, че политическите назначения са над 20%, посоченият от него процент е 23,7%. От тук може да се направи логичният извод, че министърът и президентът нарушават закона“, категоричен бе бившият външен министър. Той обясни, че политическите назначения водят до демотивация на професионалните дипломати.
    
„Посланическият пост не е нито награда, нито спокоен пристан. Той е пост, който изисква тежка работа, от която зависи оценката за българската външна политика“, посочи в резюме Кристиан Вигенин и още веднъж подчерта, че е необходимо да се гарантира професионалното начало при назначаване на ръководители на дипломатически мисии.
Г-н Митов, как подкрепяте българската кандидатура за Генерален секретар на ООН?
    
Следващият важен въпрос, който постави народният представител към външния министър, бе относно приключената процедура по номинирането на Ирина Бокова за кандидат на България за поста Генерален секретар на ООН, с официално писмо от Даниел Митов от 09.02.2016 г.
    
Той припомни, че кампанията за този пост стартира официално през декември 2015 г., след получаване от всички страни-членки на ООН на писмо с изборната процедура. От парламентарната трибуна Кристиан Вигенин поясни, че се очаква списъкът с кандидатите да бъде готов през месец март, процесът на селекция от страна на Съвета за сигурност да стартира през месец юли и фактическият избор – през есента на тази година.
    
„Какви действия са предприети до момента от МВнР в подкрепа на българската кандидатура? Как предвиждате да бъде организирана и координирана кампанията на Ирина Бокова в МВнР и как повереното ви ведомство ще мобилизира всички възможности на българските институции?“, попита социалистът настоящия външен министър.
Ще има ли операция на НАТО по охрана на българо-турската граница?
    
„Във Ваше публично изявление в медиите от 15.02.2016 г. Вие заявявате, че ако планираната операция на НАТО в Егейско море даде резултат, България ще настоява НАТО да има сухопътна операция и по българо-турската и гръцко-турската граници. Обсъждана ли е тази възможност от българското правителство и има ли решение в тази посока?“, попита Кристиан Вигенин отново българския външен министър. Той поиска информация, въз основа на какви анализи и предложения на отговорните по въпросите на бежанците и охраната на границите институции и органи, е одобрено подобно намерение.
    
“Бих препоръчал, преди да се потърси помощта на НАТО, първо да се изчерпат възможностите на българската армия. Поемането на подобно решение трябва да бъде съгласувано предварително с парламента и дискутирано в ресорните комисии в НС, за да не бъдат поставени те отново пред свършен факт”, категоричен бе Вигенин.