Всеки трети българин се самоопределя като европеец, сочи проучване

Проучването е направено през 2021 г. сред 1014 пълнолетни българи чрез метода на полустандартизираното face-to-face интервю. Целта на проучването е да изследва колективната идентичност на съвременните български граждани.

"Когато започнахме този проект, искахме да проучим националната идентичност в различните й измерения. Бяха минали 13 години от приемането на страната ни в Европейския съюз. Интересуваше ни доколко сме българи, дали сме европейци", каза доц. д-р Магдалена Славкова от Института за етнология и фолклористика при БАН.

Проучването показва, че съвременната идентичност на българските граждани е с хибриден характер, като съчетава елементи на национална, наднационална, етническа и локална идентичност. Нараства делът на идентификацията с наднационални структури, като малко над 30% от анкетираните възприемат себе си като "гражданин на ЕС".

Водещо място, с най-голям дял от 84.7%, заема националната идентичност. Повече от половината респонденти (52.5%) се идентифицират със своето населено място.Тези, които се идентифицират с етноса си, са малко над 13%.

Доц. д-р Албена Накова от Института по философия и социология към БАН направи съпоставка между данните от настоящото проучване с изследване за идентичността на българите от 2009 г. То показва, че българите преди 14 години се самоопределят чрез локалната си идентичност, или с мястото, в което живеят и региона, от който произхождат.

Половината анкетирани казват, че мястото на страната ни на световната геополитическа карта е като държава-членка на ЕС. Всеки четвърти е на мнение, че България е балканска страна на кръстопът между Запада и Изтока. Малко над 7% отговарят, че България е страна, ориентирана към активно сътрудничество с Руската федерация.

На въпрос с какво се гордеете като български гражданин най-много респонденти отговарят, че това е българската история (60%), традициите и обичаите (44.7)%. Близо 18% от респондентите посочват възможността да пътуват и работят по света като граждани на държава-членка на ЕС.

"Този индикатор показва започналите процеси на формиране на наднационална европейска идентичност. По този начин се реализира един интересен феномен - започващата да се формира европейска идентичност се превръща в повод за национална гордост, т.е. съзнанието за формиращата се европейска идентичност се превръща в един от индикаторите на националната идентичност", коментира Накова.

На въпрос какво формира чувството за принадлежност към българската нация две трети от респондентите казват, че това е българският език. Националните културни традиции и обичаите посочват 65% от отговорилите, историческото минало и колективната памет посочват 59% от участниците в проучването. Приблизително една трета са тези, за които православната религия също е индикатор за национална идентичност.

"Доста предно място в класацията на "чуждите" заемат бежанците, определени от приблизително една пета от изследваните лица като "чужди" на България и имигрантите, макар и отнесени с два пъти по-нисък дял (една десета от изследваните лица) в графата "чужди". Тези резултати отразяват доминиращите през последните години у нас в по-голямата си част негативни нагласи към бежанците и мигрантите", каза Накова.