Същият Управителен съвет, който не реагира след разкритията за лобиране при провеждане на избора на прокурори за членове на ВСС. Ние обаче помним кои бяха и кои не бяха наказани. Помним и смъртта на Ситнилски.
Писмото на УС очевидно е формално и мъртво родено. Думите не носят усещане за преживяна емоция, за обида, за гняв или огорчение. Думите ясно градят концепцията: ние сме законът; който е против нас е безпринципен манипулатор и недостоен човек; всяка власт / вкл. четвъртата/ ни дължи респект и подчинение. Нещо като „Прокуратурата не дължи отчет никому“, казани, знаем от кого…
Прокурорите работят честно и почтено и спазват закона защото… са внесли през 2015 г. 33 411 обвинителни акта. Такъв е единственият аргумент в становището на УС.
Професионалните и морални качества, храбростта не се измерват и олицетворяват с броя внесени обвинителни актове и осъдени лица. Във времена на крещяща нужда от справедливост, времена на пречупена надежда и примирение, времена, в които стотици успяват само да нахранят децата си, а единици прекарват всеки уикенд в големите европейски столици, нямат значение бройките внесени обвинителни актове.
Дори и тази информация е поднесена избирателно и със сигурност манипулативно.
В доклада си за дейността на прокуратурата за 2015 год. е посочено че прокурорите са решили общо 166 073 досъдебни производства. От тях са прекратени малко под 50 % - 68 867/, от които 37180 по давност/, спрени са 60 718 и са внесени в съда 33 411 прокурорски акта. Тези прокурорски актове обаче представляват споразумения между прокуратурата и обвиняемите, постигнати в досъдебното производство - 11172, предложения за освобождаване от наказателна отговорност – 4 345 и 17894 обвинителни акта.
По внесените 17 894 обвинителни акта са постигнати споразумения в съдебната фаза – 8 190, като на практика са се развили в състезателно производство 9 704 наказателни дела.
Именно по тези дела през 2015 год. в България са постановени 8762 осъдителни присъди и 1225 оправдателни присъди с оправдани 1519 лица, чиито разбитият живот, психика, репутация трябва да обезвъзмездим всички ние.
Няма и дума за изключително ниския дял на делата на корупционните престъпления. Делата с висок обществен интерес са основно общоопасните престъпления и в частност транспортните.
През 2014 год. съдът е осъдил прокуратурата и присъдил обезщетения основно за незаконно обвинение в размер на 3651 867лв., а през 2015 г. в размер на 2 495 245 лв. Спорната професионална репутация, за която се говори в становището трябва да се търси именно тук. Отговорността за некомпетентност трябва да е лична, а не размита в колективните упреци срещу съда или обстоятелствата. Обезщетенията в милиони левове обаче трябва да плащаме всички ние, децата ни, а може би и внуците ни. Докога? И защо?
Що се отнася до медиите….поредното неразбиране на принципа за свобода на словото и принципите на правовата държава. Истинските медии не помагат. Те трябва да казват истината такава каквато е – независимо от последиците. Някога при учредяването на дружеството на столичните журналисти през 1905 г. първият незаписан вариант на чл.1 от Устава / според журналиста историк М.Топалов/ е гласял : Член на дружеството може да бъде всеки един журналист, който поставя честта си над хляба и е готов да се откаже от хляба си в името на истината, правдата и честта си”.
Тези думи могат да са мерило за всеки един от нас. Дори когато хляба горчи или е поръсен със златен прашец, винаги има избор, и винаги можеш да стъпиш на верния път. Трудното е после. Но до теб неотлъчно ще бъдат твоята чест, истината и справедливостта. Остава само да се събуди онази храброст, от която са треперили племена, народи и империи.
Прокурори, а не УС на вашата Асоциация - ако носите дори частица от храбростта на нубийския лъв ще кажете истината – за влиянието, заповедите, избирателното отношение, за незаконните разпореждания и т.н. и т.н. В противен случай ни чака забрава. От „страшните българи, които поваляха империи“ ще остане само земята ни, граничила с три морета, земя на велики държавници и патриоти, земя на децата ни и техните деца, която единствена ще пази спомена за великите времена на българската държавност , но и спомена за срама на днешните времена.
Българите и храбростта – една тема, по която е нужно да говорим.
