Ченалова отговори на прокурорите: Писмото ви е мъртво родено

Същият Управителен съвет, който не реагира след разкритията за лобиране при провеждане на избора на прокурори за членове на ВСС. Ние обаче помним кои бяха и кои не бяха наказани. Помним и смъртта на Ситнилски.

Писмото на УС очевидно е формално и мъртво родено. Думите не носят усещане за преживяна емоция, за обида, за гняв или огорчение. Думите ясно  градят концепцията: ние сме законът; който е против нас е безпринципен манипулатор и недостоен човек; всяка власт / вкл. четвъртата/ ни дължи респект и подчинение. Нещо като „Прокуратурата не дължи отчет никому“, казани, знаем от кого…

Прокурорите работят честно и почтено и спазват закона защото… са внесли през 2015 г. 33 411 обвинителни акта. Такъв е единственият аргумент в становището на УС.

Професионалните и морални качества, храбростта не се измерват и олицетворяват с броя внесени обвинителни актове и осъдени лица. Във времена на крещяща нужда от справедливост, времена  на пречупена надежда  и примирение, времена, в  които  стотици успяват само  да нахранят децата си, а единици  прекарват всеки уикенд в големите европейски столици, нямат значение  бройките внесени обвинителни актове.

Дори и тази информация е поднесена избирателно  и  със сигурност манипулативно.

В доклада си за дейността на прокуратурата за 2015 год. е посочено че прокурорите са решили общо 166 073 досъдебни производства. От тях са прекратени  малко под 50 % -  68 867/, от които  37180 по давност/, спрени са  60 718 и са внесени  в съда 33 411 прокурорски акта. Тези прокурорски актове обаче представляват споразумения между прокуратурата и обвиняемите, постигнати в досъдебното производство -  11172, предложения за освобождаване от наказателна отговорност – 4 345 и  17894 обвинителни акта.

По внесените 17 894 обвинителни акта са постигнати споразумения в съдебната фаза – 8 190, като  на практика са се развили в състезателно производство  9 704 наказателни дела.

Именно по тези дела през 2015 год. в България  са постановени  8762 осъдителни присъди и  1225 оправдателни присъди с оправдани 1519 лица, чиито  разбитият  живот, психика, репутация трябва да обезвъзмездим всички ние.

Няма и дума за изключително ниския дял на делата  на корупционните престъпления. Делата с висок обществен интерес са основно общоопасните престъпления  и в частност транспортните.

През 2014 год. съдът е осъдил прокуратурата и  присъдил обезщетения основно за незаконно обвинение в размер на 3651 867лв., а през 2015 г. в размер на 2 495 245 лв. Спорната професионална репутация, за която се говори в становището трябва да се търси именно  тук. Отговорността за некомпетентност трябва да е лична, а не размита в колективните упреци срещу съда или обстоятелствата. Обезщетенията в милиони левове обаче трябва да плащаме всички ние, децата ни, а може би и внуците ни. Докога? И защо?

Що се отнася до медиите….поредното неразбиране  на  принципа за свобода на словото и принципите на правовата държава. Истинските медии не помагат. Те  трябва да казват истината такава каквато е – независимо от последиците. Някога при учредяването на дружеството на столичните журналисти през 1905 г. първият незаписан вариант на чл.1 от Устава / според журналиста историк М.Топалов/ е гласял : Член на дружеството може да бъде всеки един журналист, който поставя честта си над хляба и е готов да се откаже от хляба си в името на истината, правдата и честта си”.

Тези думи могат да са мерило за всеки един от нас. Дори когато хляба горчи или е поръсен със златен прашец, винаги има избор, и винаги можеш да стъпиш на верния път. Трудното е после. Но до теб неотлъчно ще бъдат твоята чест, истината и справедливостта. Остава само да  се събуди онази храброст, от която са треперили племена, народи и империи.

Прокурори, а не УС на вашата Асоциация - ако носите дори частица от храбростта на нубийския лъв ще кажете истината – за влиянието,  заповедите, избирателното отношение, за  незаконните разпореждания и т.н. и т.н. В противен случай  ни чака забрава. От „страшните българи, които поваляха империи“ ще остане  само земята ни, граничила с три морета,  земя на велики държавници и патриоти, земя на децата ни и техните деца, която единствена ще пази спомена за великите времена на българската държавност , но и спомена за срама на  днешните времена.

Българите и храбростта – една тема, по която е нужно да говорим.