Фрогоко: Как за 4 години се става директор в МО, започвайки от нулата

То не се прилага особено когато въпросното лице, което трябва да бъде издигнато, не отговаря на законовите изисквания за заемане на длъжността.

Емблематичен случай през последните няколко години е издигането на служителката Аделина Николова, която за четири години, без конкурси и без нито един ден като държавен служител при идването си, от 24.10.2019 г. вече е изпълняваща длъжността директор на дирекция „Отбранителна аквизиция“. Нейното име се чу за първи път във ведомството като кандидат в конкурс за директор на дирекция „Проектно управление“, обявен през септември 2015 г., на който не бе допусната като неотговаряща на изискванията му.

По-късно, тя бе наложена, без конкурс, в дирекция „Отбранителна аквизиция“ на 01.10.2015 г. от тогавашен заместник-министър, на длъжност държавен експерт, която съгласно регистъра на длъжностите в държавната администрация изисква ранг II-ри младши и 5 години стаж в предметната област. Веднага бе изпратена на встъпителен курс за новопостъпили служители. За нея през 2016 г. непременно трябваше да се намери отдел, на който да стане началник. За тази цел един отдел безсмислено бе разделен на два съвсем малки отдела, за да оглави единият от тях, но поради липса на необходим ранг и стаж бе само устно назначена като временно изпълнява длъжността. Титуляр на длъжността стана със заповед на тогавашния министър-земеделец Ненчев (16.01.2017 г.), в последния му работен ден, без конкурс, и без да отговаря на изискванията. По-късно разделеният отдел бе отново събран в един, на който тя стана началник, отново без конкурс. При новото правителство (от май 2017 г.) се оказа, че има отново силна поддръжка, което се изрази с нови кариерни амбиции. Така на 25.09.2019 г. бе назначена на вакантната длъжност заместник-директор, отново без конкурс и пак без да отговаря на изискванията за длъжността. Точно месец по-късно длъжността директор на дирекция стана вакантна, което се очакваше, и тя веднага бе назначена като изпълняваща тази длъжност. Очакванията са, тъй като не отговаря на изискванията (ранг V-и старши и 7 г. стаж), тя да бъде изпълняваща длъжността, докато евентуално ги изпълни. Но през това време ще изпълнява функциите без никакви ограничения.

Неоспорим факт е, че Законът за държавния служител изисква конкурсно начало при всяко назначаване. В Министерството на отбраната, обаче са много опитни в изнамирането на вратички в закона, както и полулегални начини той да бъде заобикалян. В случая на последното назначение като заместник-директор, като основание за назначаване вероятно се използва чл. 82а от ЗДСл, който касае временно преназначаване в същата администрация за срок не по-дълъг от 4 години на служител, който отговаря на минималните и специфичните изисквания за заемане на длъжността (които са ранг II-ри младши и 5 г. стаж). Хипотезата за използване на този член, обаче е само за длъжност, която има титуляр и той отсъства трайно (напр. на длъжност в ЕС, НАТО). А тази длъжност е вакантна и за преназначаване може да се използва само чл. 82 от ЗДСл, който освен съответствие с условията за назначаване (ал. 1), изисква при заемане на по-висока длъжност да се извърши подбор при условията и реда на Наредбата за провеждане на конкурсите за държавни служители – т.е. конкурс (ал. 3).

Сама по себе си амбициозността не е отрицателно качество, но освен нея за заемане на длъжностите в държавната администрация се изискват и други качества и способности, както и съответствие с нормативната уредба. Беззаконията в областта на човешките ресурси и тяхното развитие в Министерството на отбраната са сериозна практика, за която пряко са отговорни министъра на отбраната и постоянния секретар на отбраната, а стават и благодарение на политическата конюнктура, която се променя твърде често и амбициите на приближените до властта трябва да бъдат бързо задоволявани. Нима тези двамата, а и другите на ръководни позиции, не си дават сметка, че такива назначения вредят на институцията, че те са временни и си отиват заедно с тях, и не на последно място как се чувстват онези служители, които освен всичко друго, отговарят на нормативните изисквания, но не се допускат до конкурси за съответните длъжности, защото такива просто не се правят?

По подобен начин, без конкурс, през последните два месеца бе назначена и директорката на дирекция „Правно-нормативни дейности в отбраната“ Елена Маркова, която малко преди това бе „спечелила“ конкурс за заместник-главен инспектор на министерството, както и директорката на главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“ Елица Попова, която пък бе изпълняваща длъжността директор на правната дирекция и таеше аспирации да стане титуляр на този пост. Прави и впечатление, че, случайно или не, става дума все за дамски назначения, в едно министерство, в което преобладава силният пол.

Калин Джумайски