Ген. В. Цанков пред Фрог: Обвинението към генералите е опит за обезкостяване на Военното разузнаване

Това казва за Фрог бригаден генерал от резерва Валентин Цанков, експерт в Центъра за изследване на отбраната и сигурността и заместник-председател на Асоциацията на Сухопътните войски, бивш аташе по отбраната в САЩ и Великобритания.

Ето как още коментира действията на прокуратурата ген. Цанков:

"От няколко дни медиите са поставили в центъра на вниманието специална служба, чиято сила се реализира в условия, различни от осветената сцена, както е в театъра. Появиха се заглавия като „Настоящ и бивш началник на "Военна информация" с обвинение от прокуратурата“, „Прокуратурата обвини двама генерали злоупотребили със секретна информация“ и др. подобни, които, меко казано, биха притеснили сериозно обикновения читател. Той би си задал въпросите: „Какво става? Толкова ли пропадна държавата? Щом прокуратурата обвинява генералите от военното разузнаване, какво остава за нас, обикновените хора?“

Интересен е поводът, по който бивш и настоящ директор на Служба „Военна информация“ се разследват за престъпление по служба. В съобщението на Прокуратурата се казва, че и двамата директори на службата за сигурност - С.Д. и П.А. не са изпълнили задълженията си по служба, регламентирани в чл. 24 ал.1 от Закона за военното разузнаване (ЗВР) по ръководство, организиране и контролиране на дейностите по защита на класифицираната информация и допуснали служителите по сигурността на информацията в СВИ да издават разрешения за достъп за нива на класификация, които нямали право да издават, тъй като е изключително правомощие на директора на Служба „Военна информация“ – МО. Но, ал.1 на Чл. 24 от ЗВР регламентира единствено назначаването на самия директор на службата и това, че той я представлява и ръководи, а неговите функции по отношение на класифицираната информация са дефинирани в т. 7 на ал. 6 на Чл. 24 текстът на която гласи, че той „ръководи, организира и контролира дейностите по защита на класифицираната информация в Службата“. В Чл. 71 на ЗВР пък се постановява, че СВИ осигурява сама своята вътрешна сигурност и защитата на класифицираната информация – чрез собствен орган, ръководителят на който е и служител по сигурността на информацията.

Може и да е „пропуск“ в ЗВР, но никъде в него не се упоменава изрично, кой точно трябва да подписва разрешенията за достъп до различните нива класифицирана информация. Това на свой ред води до въпроса, ако проверките за издаване на разрешенията са извършвани в съответствие със закона (независимо от кого са подписани) за престъпление ли става въпрос или за административно нарушение.

От случая се разбира, че директорът на службата лично не е подписал издадените 504 разрешения за достъп до информация, класифицирана като държавна тайна с ниво на класификация "Секретно" и "Строго секретно". Твърдението на прокуратурата е, че същите е следвало да се подписват от директора на службата, а не от служителя, отговарящ за защитата на класифицираната информация, който е и директор на Дирекция „Вътрешната сигурност“. Т.е. никой и никъде не споменава, че проверките, които се правят на служителите, боравещи с тези най-високи нива на достъп до класифицирана информация, не са направени. С други думи, всичко необходимо и предвидено по закона, задължително и надлежно е било извършено от Дирекция „Вътрешната сигурност“. В случая подписът на директора в края на процедурата е чисто формален акт, който с нищо не усложнява, удължава или разширява проверката на съответния служител. Той си остава толкова проверен, колкото е преценил директорът на Дирекция „Вътрешната сигурност“ и каквито мерки е предвидил той. И така трябва да бъде. Няма как всички задължения на цяла служба да бъдат вменени за еднолично изпълнение от един човек.

Още по-интересно стана когато се разбра, че наред с действията на прокуратурата по казуса, са предприети и други действия по постъпили „данни“ за финансови злоупотреби в службата и извършени нарушения на закона за обществените поръчки. Т.е. броят на „извършените“ престъпления се увеличи и засегна най-чувствителната част на човешката същност – алчността и желанието за незаконно обогатяване. Тук нещата стават ясни, даже и за най-отдалечения от сектора и неинформиран за днешната ситуация в страната. Като цяло тези действия могат да се охарактеризират кратко – опит за пълно дискредитиране на ръководството на специалната служба, прелюдия към отстраняване на директора и „виновните“ лица, назначаване на „свои“ хора на ключовите позиции и пълно овладяване на Служба „Военна информация“.

Предишният опит за овладяване на службата с назначаване на цивилен директор се оказа неуспешен. Т.е. не се стигна до насочване на функциите на военното разузнаване в посока, изгодна на лица със съмнителни интереси. Не бе постигната и друга мечта за разбиване на службата чрез интегрирането й като звено в Държавната агенция по разузнаване.

От тук възникват следните, меко казано, „неудобства“.

Директорът на Служба „Военна информация“ бригаден генерал Пламен Ангелов е с отнет допуск за работа с класифицирана информация, поради разследването е в отпуск вече 40 дни, и разбира се, напълно неинформиран относно текущите дела на службата, тъй като никой няма право да го запознава с класифицирана информация. Сиреч – директор – титуляр службата няма.

Разбираме от прокуратурата, че издадените 504 разрешения за работа с класифицирана информация са подписани не от когото трябва, т.е. са нелегитимни и незаконно издадени. А тези 504 служители (не по-малко, като се има предвид посочения период от три години) са в нарушение на закона, тъй като ползват (и произвеждат класифицирана информация) и на тях също би следвало да им бъде повдигнато обвинение от прокуратурата. Ако се докаже, че разрешенията за достъп до класифицирана информация на 504 служители на СВИ са невалидни, което по естествен път ще произтече от евентуалното съдебно решение, че те са незаконно издадени, то военното ни разузнаване няма да бъде само „обезглавено“, а направо ще бъде „обезкостено“. Никой не си въобразява, че разрешителни за „строго секретна“ информация (национална или на НАТО и ЕС) са издавани на чистачките или охраната? Това са преди всичко основния ръководен състав, оперативни работници и анализатори. Те незабавно ще загубят достъп до класифицирана информация и виждайки „примера“ с двамата генерали ще разберат риска да използват незаконно такава информация. Дори би било естествено, те вече да са се отказали – нали никой не би искал впоследствие да бъде разследван и може би съден?!

Не знам дали някой в държавата е наясно в каква ситуация е поставена част от най-чувствителния сектор на държавното управление, като се има предвид, че върхът на това управление би следвало да се интересува от анализите, оценките и препоръките на тези хора. Рискът българското военно разузнаване просто за известен период да е спряло или да спре да изпълнява функциите си е огромен. Колко дълъг ще бъде този период и какви вреди ще нанесе това прекъсване на самото разузнаване е трудно да се прецени, но отсега е ясно, че ще бъдат тежки. Отделно е отношението и спадът на доверие, които неминуемо ще се проявят от страна на органите за сигурност на НАТО и ЕС към родните служби, респ. Служба „Военна информация“.

Няма да ставам адвокат на Служба „Военна информация“, но добър поглед върху резултатите от работата й може да се придобие ако се прочете „ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА СЛУЖБА “ВОЕННА ИНФОРМАЦИЯ” ПРЕЗ 2018 г.“, публикуван на страницата на Министерски съвет през март 2019 г."

Генерал от резерва Валентин Цанков