Индиански ритуали в Осоговска планина

Благодарение на невидимото, но интензивно въздействие на Андите, в някои райони от Южна Америка се формират места с определена сила, която позволява използването на различни практики, отключващи потенциала на енергийните съдове на тялото.

Както в Южна, така и в Северна Америка, в частност в Мезоамерика, индианците са създавали техники за развиване на това, което ние днес наричаме ”свръхспособности”. Те самите обаче не са определяли това като нещо свръхестествено. Просто съзнателно са подсилвали някои от своите природни качества посредством специални практики или ритуални действия.
Така са се появили комплекси, съставени от специфични движения и статични позиции на тялото, чрез изпълнението на които индианците достигали определени състояния на разширяване на съзнанието си. Тези състояния им позволявали да увеличават спектъра на собственото си възприятие и посредством това да достигат все по-високи равнища на взаимодействие с природата. Подобно взаимодействие е било резултат от вътрешни, а в последствие и от външни, промени в живота на индианците.

Дошлите до нас практики днес могат да се считат за уникални техники на работа с тялото и съзнанието, защото помагат за пресъздаването на онези функции, които човек почти напълно е изгубил, в резултат на откъсването си от естествения природен ритъм.

Не можем да отречем, че общуването между човека и природата днес далеч не е съвършено. В този смисъл “езикът”, който предлага Латиноамериканска линия на практики – “език” на осъзнато взаимодействие между човека и силите на земята, водата, огъня, вятъра, камъка и природните сили като цяло – е запазил естествеността си. Този “език” е жив и който възнамерява да го овладее, действително ще получи от природата “обратна връзка”. Искреността на намеренията, уважението към традицията и усилието, насочено към развитието в рамките на Латиноамериканската линия на практики, е позволявало на индианците в древността, и позволява на човека и днес, да разкрие и по-пълноценно да използва потенциала си.