История и развитие на папараците

Историята на папараците започва от филма на великия италиански режисьор Федерико Фелини „La Dolce Vita” или „Сладък Живот”. Това е историята на журналиста Марчело (Марчело Мастрояни) който покрива сензационната страна на новините: филмови звезди, религиозни виждания, аристокрация. Един от героите във филма е фотографът – Папарацо (Уолтър Сантесо), чието име е вероятно производно от италианската дума за по-голям комар: „papataco”. „Папарацо ме кара да си мисля за жужащо и жилещо насекомо, което се върти на едно място” казва Фелини по повод измисления герой.

След пускането на филма по екраните през 1960 г. думата „папараци” става нарицателно за фотографите на известни личности. С това име са свързани и всевъзможни скандали от живота на звездите, които биват безмилостно преследвани от нахалните ловци на сензация дори и в личния им живот. Списание „Time” представя терминът на американската публика в статията „Папараци в търсене на плячка” през 1961.

Скоро тази тема бива интерпретирана от главните издания по света, като в повечето материали са включени и скандални снимки на звездите. Въпреки че се възприемат негативно, някои от тях трябва по-скоро да бъдат уважавани от чисто фотографска гледна точка, тъй като в много случаи те са новатори в различни техники и допринасят към развитието на тази наука. Повечето шпионски фотоапарати и камери са измислени точно с цел улавяне на непринудени моменти или незабелязано документиране на сензация, а впоследствие биват приложени и в други сфери. Според някои фотографи, тъй като папараците са прекалено нагли, те дават лошо име на фоторепортерите, което води до пречки в работата им. Независимо от многобройните глоби и обвинения отправяни към тях, папараците продължават да съществуват, тъй като има пазар за снимките им – хората искат сензации. Последната голяма  беше с близнаците на Брад Пит и Анджелина Джоли, чиито първи снимки се продадоха на списанията „People” и „Hello” за общо $15 милиона.

Очаквайте II част за най- интересните случки с папараци и има ли такива в България. 

 Неделчо Хазърбасанов