Четвъртък, 21 Септември 2017, 20:34
Frognews
0| 5147 |14.06.2017

Какво ни препоръчва Европейската комисия в здравеопазването?

.
В последните няколко дни се заговори за препоръките на Европейската комисия (ЕК), касаещи Европейския семестър за 2017 г. и докладът за напредъка на структурните реформи в България. В частта „Здравно обслужване“ докладът набляга на следните основни проблеми на здравеопазването в страната: ограничен достъп, недостатъчно финансиране и слаба ефективност.

Важно e в случая да се уточни, че реформите в сферата на здравеопазването нямат общо с процедурата за макроикономически дисбаланси, а със специфичните препоръки, базирани на Националната програма за реформи.

Недостатъчно финансиране:

 

Темата с недостатъчното финансиране може да се разгледа по три начина:

 

Не всички плащат

 

Според последни данни от НАП през 2014 г. здравно неосигурените лица в България наброяват 2 млн. души. Съотнесено към население от 7 млн. това са приблизително 30% неосигурени лица. Другата група, която влиза в тази графа са представителите на държавната администрация, в това число – военни и полиция. По данни от 2016 администрацията наброява приблизително 136 хил. души. Държавата покрива здравните осигуровки на тези лица, но дали това е точно така? В случая се оказва, че държавата взима от парите на всички, за да внесе осигуровките на тези 136 хил., което само по себе си е ефектът на преместване „от пусто в празно.“

 

Здравната осигуровка е ниска

 

Повишаването на здравните осигуровки от 6 на 8% през 2009 г. вкара още пари в хазната на НЗОК. Целта на тези 2% резерв бе плавното преминаване от монополен single-payer модел към публично-частен модел на здравно осигуряване (какъвто има в Швейцария, Холандия и други държави в Европа). Тази така очаквана и нужна реформа не се случи поради слабата политическа воля и факта, че държавата предпочете да остави ръката си върху този ресурс. Същият ресурс на по-късно време бе използван, за да се „запълнят дупки“ в бюджета на НОИ.

 

Парите не се разходват по оптимален начин


Бюджетът за здравеопазване расте неимоверно от създаването на НЗОК през 2001 г. до ден днешен. От 2009 г. насам бюджетът е нараснал с 39% или с приблизително 1 млрд. лева, за да достигне 3,45 млрд днес. Въпреки ежегодното увеличаване на бюджета, ефективността на здравното осигуряване не се е повишила. Липсва оптимизация и контрол върху разходите за болнична помощ и разходите за лекарства. Измамите с направления в системата и скъпите лекарства, за които има евтини заместители са в основата на растящия бюджет.

 

Ограничен достъп:

 

България е на второ място в Европа след Кипър по процент доплащане от страна на домакинства, според данни на Евростат. Доплащането за медицински дейности в страната е около 46%, като в това се включва и доплащането за лекарствени продукти и медицински изделия. Доплащането има и положителна страна: има възпитателен ефект върху пациента, за да се знае колко реално струва грижата за неговото здраве, както и цели да осъществява контрол върху разходите за здраве от страна на доставчика. Проблемът с достъпа обаче се корени в:

 

Лекарствената политика


Не е вярно, че цените на лекарствата в България са високи, те реално са най-ниските в Европа. Проблемът е при процента (%) доплащане от страна на пациента, както и фактът, че системата на подбор на лекарства за ПЛС не е оптимизирана. Допускат се еднакви по действие лекарства на диаметрално противоположни ценови диапазони.

 

Болничната помощ


Свръхфинансирането на болничната помощ в България създава порочната практика всеки пациент да бъде хоспитализиран за заболявания, за които няма нужда или от които не е болен. Хоспитализациите в повечето случаи са „на хартия“, а пациентът дори не предполага. Бюджетът за болничната помощ нараства ежегодно, като през 2017 г. наброява 1,5 млрд. лева. Българския лекарски съюз и НЗОК поискаха актуализация на бюджета през месец май отново в частта болнична помощ. За сравнение, извънболничната помощ през 2017 г. е с бюджет от 630 млн.

 

В заключение е добре да се каже, че докладът на ЕК показва проблемите на системата, но не дава конкретни решения на тези въпроси. Тези дни в публичното пространство се чуха много идеи как да бъдат туширани проблемите описани вътре, всичките от които включващи повече държавна намеса в сферата, покачване на здравната осигуровка и увеличаване на регулациите. Тези мерки не са по-различни от всичко, което е правено в системата досега и допринесло за нейния колапс. Време е за нова стратегия в здравното осигуряване – либерализация, оптимизация и симплификация.


Автор: Аркади Шарков, ЕКИП

 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Сотир Цацаров напът да влезе в списък на световни сатрапи 2| 8902 |21.09.2017 . Фрогоко: Хаос в МО! Ще вземат ли този месец заплати военните? 7| 6407 |21.09.2017 . Таен запис разкрива: Борисов искал 50 млн. долара от турска компания, замесен е и Цацаров 19| 16357 |20.09.2017 . Американците се намесиха: Кой ще спаси българското ВВС-пожарникар или летец? 4| 3420 |20.09.2017

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах