Сряда, 20 Септември 2017, 12:22
Frognews
14| 15824 |29.08.2017

В казуса ”Дунарит” стана ясно: Пеевски е държавата и държавата е Пеевски

.
Държавната консолидационна компания не изчака брифинга на министър Емил Караниколов по темата ”Дунарит” и предстоящата му национализация и подаде заявление в Търговския регистър за вписването й като заложен кредитор на русенското предприятие.
С което стартира последното действие на фарса около русенското предприятие, оказало се апетитна хапка за родни "бизнесмени" и властници.

От представените документи става ясно, че по сложна верига цесии дружеството към ведомството на Емил Караниколов е купило срещу 47 млн. лв. най-голямото вземане към завода, което започва живота си с цесия на Едоардо Миролио да спаси депозитите си в КТБ и преминава в ръцете на офшорка, свързана с депутата Делян Пеевски, за да стигне до самата КТБ, пише в свое разследване "Капитал".

Така в един от най-оплетените казуси за овладяване на части от някогашната империя на фалираната банка на Цветан Василев официално влиза държавата на мястото на основния враг на банкера - Делян Пеевски. И 12 години след приватизацията на русенския завод държавата реши, че ще харчи, за да си го върне.

Къде е Пеевски е резонния въпрос. Отговорът е много лесен - той си е тук, в схемата и никъде не е ходил. Просто в този случай е добре правителството "Борисов-3" да извади кестените от огъня вместо него, а маститият бизнесмен и депутат ще се задоволи да прибере печалбата. От нея сигурно ще има и за този, който разрешава фарса.

Схемата на национализацията на "Дунарит" започва с едно прехвърляне на задължения към КТБ още на 30 октомври 2014 година.  Едоардо Миролио, който беше най-големият депозант в банката, и няколко негови дружества сключват цесии с "Дунарит", което пък е един от големите кредитополучатели на КТБ с над 90 млн. лв. задължения.

Така бизнесменът може да получи част от средствата си, докато компанията може да ги използва да прихване и погаси част от задълженията си. Впоследствие на 1 декември 2015 г. "Дунарит" и Миролио са уредили взаимоотношенията си, като са фиксирали общата цесионна цена на 22.2 млн. евро, 1.77 млн. долара и 0.4 млн. лв., дължими на "Е.Миролио" ЕАД.

Дотук всичко изглежда законно. В играта обаче влиза депутатът Пеевски. На 14 март 2016 г. Миролио продава своето вземане на свързваното с депутата от ДПС "Виафот инвестмънт България". В същия ден той прехвърля на компания на депутата своите 50% от "Техномаркет" и миноритарен дял от "Булгартабак". Цената е 19.5 млн. евро, а по-късно през годината на 11 август "Виафот инвестмънт България" прехвърля вземането на собственика си Viafot Limited от Британските Вирджински острови за неизвестна сума.

Последното действие на драмата "Дунарит" започва през юли 2017 година. На 5 юли 2017 г. Viafot е прехвърлило вземането на "Дипи" ЕООД срещу 22 млн. евро. За сделката "Дунарит" е уведомен чак миналия петък на 25 август. В същия ден "Дипи" продава вземането си на КТБ срещу оригиналните 22.2 млн. евро, 1.77 млн. долара и 0.4 млн. лв., или около 5 млн. лв. повече, отколкото е платил месец и половина по-рано.

Има обаче и особеност - цената ще бъде платена в активи, които синдиците са предлагали на публична продан, но не се е намерил купувач. Не е ясно какво влиза в тази графа, която трябва да бъде договорена с анекс, но на тази дефиниция отговарят редица имоти, а също и дялове в компании като "Техномаркет" и винарната "Телиш". Кой и как ги е оценявал - е друг въпрос.

Ситуацията няма да бъде съвсем ясна, ако не обърнем внимание на фирмата "Дипи" ЕООД. Собственик е Добрин Иванов, един от хората, смятани за особено близки до премиера Борисов. Тази фирма има декларирани приходи за 2016 година от едва 15 000 лева, а изведнъж започва да си играе с милиони. Където и да пипнеш около този бизнесмен, излизат милионери на прехода и милиционери.

Справка в Дакси показва, че Добрин Иванов има дялово участие в десетки фирми, като сред партньорите му е смятания за най-богат българин Цоло Вутов. Освен с парите си, той е известен и като приятел от казармата с ген. Румен Миланов, началник на Националната служба за охрана (НСО) от 2004 до 2007 г., а от 2009 до 2012 - съветник в политическия кабинет на Бойко Борисов, секретар на Съвета по сигурността и шеф на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност БОРКОР.

Когато напуска НСО, Миланов се връща на работа при Цоло Вутов, където е бил и през 2005 г., след като напуска НСБОП. Същата година Вутов назначава във фирмата си „Елаците мед“ и други висши антимафиоти - бившите заместник-директори на НСБОП Красимир Младенов и Иван Йовчев, както и началника на направление „Борба с терора“ Борил Кацаров. С европейски заплати, разбира се.

Иванов има за партньори и семейство Баневи покрай идеята да строи на Иракли поредния бетонов комплекс. Сътрудничи си и с Улрих Хофщетер, швейцарец, представляван от съпругата си Ралица. Предприемчивият бизнесмен има 4 фирми, в чието управление участва и още 6, в които има дялове и е съсобственик. Има общ бизнес и с бившия главен архитект на София Петър Диков, също един от близките до Борисов хора.

Така следите на мераклиите да вземат своя дял от печелившите заводи, произвеждащи военна продукция водят към Делян Пеевски и Бойко Борисов, минавайки през техни протежета. Въпросът кой колко ще вземе, вероятно е решен на "високо равнище". Но когато държавата се ангажира да национализира приватизирано преди 12 години предприятие, въпреки че досега не е проявявала никакъв интерес към него, нещата започват да смърдят ужасно. Но само ако имахме нормално работеща прокуратура, която да се поинтересува какво точно става и защо завод, който "работи изключително добре" по думите на министър Караниколов изведнъж се оказва на ръба на фалита и смяна на собствеността. Но такава прокуратура ние нямаме.

Ако до сега имаше съмнение, че мафията у нас си има държава, след последните събития това вече би трябвало да е окончателно изяснено. Държавен рекет, помощ от КОС и Министерство на икономиката, малко шум по "правилните медии" и "Дунарит", а вероятно на следващ етап и "Емко" вече са в ръцете на маститите "бизнесмени" и управници.

Така че Пеевски вече е държавата и държавата е Пеевски. Борисов помага с каквото може, и няма да остане с празни ръце, тъй като неговите хора са вече в схемата на национализацията, кой знае защо наричана от вицепремиера Дончев "одържавяване". Двете думи имат едно и също лексикално значение, но и министър Караниколов, и Томислав Дончев предпочитат смокиновия лист на одържавяването пред голотата на национализацията.

Това не променя същността на събитията около "Дунарит" и "Емко". Лошото е, че се унищожава един работещ и печелещ сериозни пари бизнес. Че може по ефекта на доминото да пострадат и други, например ВМЗ "Сопот", а търговските договори за износ на наша военна продукция да бъдат прекратени. В резултат десетина хиляди души ще отидат на борсата, а бюджета ще се лиши от стотици милиони лева приход.  

Защото тези хора, хвърлили око на двете предприятия са доказали, че не могат да управляват нищо повече от лек автомобил. Те ще станат собственици, ще вземат, каквото могат и ще си тръгнат, оставяйки след себе си само руини. Но ще са по-богати с няколко стотин милиона.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Бяла лястовица „кацна” при ненадминатата Стефка Костадинова 0| 338 |20.09.2017 . Вяра Анкова пак е шеф, но този път в Нова телевизия 0| 4205 |19.09.2017 . Новият шеф на НОИ-с богат опит като застраховател и колега на Горанов от ВФСИ Свищов 3| 5966 |19.09.2017 . От Тодор Живков към Борисов - трансформациите на Режима 13| 10287 |17.09.2017

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах