За Марин Бодаков и кой ще пази небето над нас?

Марин Бодаков е един от съвременните и деликатни български поети. Той носеше финес и вежливост. Притежаваше чувствителност, с която улавяше невидимото в нашия свят, което понякога е едва осезаемо. Оптимизмът и добротата му бяха мила утеха в този свят на сътворение и разрушение.

По ненатрапчив начин Марин Бодаков ни предупреждаваше за видимите и невидимите опасности, които се спускат над нас със скоростта на изтребител. Свидетели сме как Северна Корея изстрелва ракети и поставя под въпрос сигурността не само на съседите си, но и на света. Същевременно Иран снабдява Русия с бойни дронове и ракети, които Федерацията използва срещу войната с Украйна.
 
Беше нарушено табуто след Втората световна война: „Никога война в Европа“. Всички очаквахме, че военната инвазия в Украйна ще приключи с мир, след тази брутална намеса в суверенна държава. За съжаление жертвите във войната между Русия и Украйна са от двете страни на барикадата. Очевидно Путин няма скрупули, че не само напада братски народ, но и че праща свои сънародници на сигурна смърт. Върхът на циничността беше, когато подари на майките и вдовиците на загиналите войници кожени палта. Сякаш те могат да компенсират загубата и липсата на синовете и съпрузите им.

Години наред Русия демонстрираше своята военна мощ на парада на Деня за победата на 9-ти май, докато Европа честваше своето обединение. С днешна дата разривът между цивилизования свят и агресивно настроената Федерация изглежда печално ясен. Сякаш този сблъсък на ценности е бил неизбежен. Въпросът е, че цената, която се заплащат в момента е непростимо висока, защото тя е в човешки животи, прекършени съдби, травми и дълбоки сътресения.

 
Какво ще остане не само от нашия свят, но и от нас самите? Поезията задава въпроси. Науката е тази, която дава отговори. Като търсещи същества е редно да се запитаме: „Наистина ли всичко подлежи на унищожение. Дали огромното его и битка за власт са способни да натиснат копчето на ядрената бомба, след което всичко ще бъде заличено?!“ Светът може да се самоунищожи. Показва го отношението ни към природата, както и липсата на инстинкт да я съхраним, както за себе си, така и за децата си, въпреки че на този етап нямаме алтернатива за друга планета. Глобалното затопляне се покачва, изчезват хиляди животински видове.

Не бива да забравяме, че не само видимото, но и невидимото е около нас. С усещането, че вървим по пътя, в който все повече откриваме важни истини за себе си. Живеем сред война и несигурност. Ключово е да не губим ориентир, че ние сме тези, които носим отговорността да запазим чисто небето над себе си за нас и тези, които обичаме. Не случайно Имануел Кант казва в глава 34 на "Критика на практическия разум": „Две неща изпълват духа с винаги ново и нарастващо възхищение и страхопочитание, колкото по-често и по-продължително размишлението се занимава с тях: звездното небе над мен и моралният закон в мен.“

Остава стихотворението на Марин Бодаков „Мечка страх“, защото изкуството има силата да ни извиси над земното, което понякога толкова приковава вниманието ни.

Ирина Тодорова

Мечка страх

бях писал:

над нас лети невидим изтребител

тази нощ изтребителите станаха видими:

с Любо се разхождахме зад Художествената академия

и те започнаха да прииждат, все по-големи и тежки,

опаковани в маскировъчна хартия,

смазващи като играчки

изтребителите прииждаха от най-дълбокото детство –

и залегнахме на тревата

бях завършил същото стихотворение:

всичко подлежи на унищожение, абсолютно

днес ти казвам: не всичко

Марин Бодаков