In memoriam. Изречения на Ивайло Крайчовски, които той сподели приятелски

Рокаджията Ивайло Крайчовски бе дългогодишен приятел на Фрог нюз. Всъщност от първия ден на появата ни в интернет. Звънеше да сподели неща, които са го ядосали, както и за готините преживявания – рокендрола, бирата и красивите жени. Беше му забавно и смешно, че дава интервюта. Заприличвам на политик – не е добре. Ама никак не е добре, да знаете…

Наместо сбогом, ще припомним някои от „философските словосъчетания“ на Ивайло пред медията ни.

"Чудех се по време на протестите, защо хората се събират пред паметника на „Цар Освободител“. Той всъщност е „Цар Завоевател“.

„Като изключим лумпените и маргиналите, 90% от останалите не гласуват. Разговарял съм с много такива. После ги обхваща някаква еуфория. Ама защо се чоплехте, когато трябваше да гласувате, а?!“

"Тази криза е криза на политическата отговорност на това общество. Когато не знаеш, какво искаш, става малко особено. Хайде, оставка, оставка, а утре какво правим? Раздвижете си мозъците най-сетне".

„Пие ми се адски, от мъка. Страшно много хора дори не знаят за кого гласуват. После се нареждат на опашката и чакат. Какво чакат? Кого чакат?“

„Гласуват за ГЕРБ като по ноти. До, ре, ми, сол, ла, фа, си… Но няма мелодия. Защото няма сърце.“ 

“Времето е наше завинаги. Запомнил съм думите на Стефан Цанев: „Времената ще станат други, после те наистина станаха други”. Мислех, че се е шегувал…“

„Близък ми е Ивайло Калфин. Много интелигентен и свестен човек. Аз съм музикант, а той - политик, но паролата ни е: бутилка мастика за двама. Подчертавам: бутилка за двама. Лесно общуване. Да си пиеш мастиката с някого е доверие. С адаша пием мастиката с вода. Едно към едно. По французки“.  

„Политическият елит трябва да го сръчкаме. Ама не като на театро, а с остена яко, да ги боли мами…а им!“

„Те си мислеха, че Георги Минчев им пее някакви истории, а той им разказваше живота.“

„По-свестните са в чужбина. Ние, понеже сме „стари муцуни“, останахме тук. Да поддържаме пулса с рокаджийски парчета. Рока го има, но пулса отслабва…“

Сбогом, Ивайло!