1| 7980 |04.07.2016 АКТУАЛНО

Райков за Фрог: Магията Париж, магията футбол…

Димо Райков

Винаги съм обичал футбола. За мен той е магия. И радост. Затова и цял живот пишех книгата си „Сини сърца”. Книга за моята голяма чиста обич към красивата игра. Никога не ще забравя откриването на Евро–2016. То бе кратко, но с превъзходно качество. Такова откриване, каквото могат да направят само французите, хората, които най-добре от всички люде по земята знаят и умеят да живеят качествено и да изпипват всяко нещо, което правят, до филигранност.

Да бяхте видели радостта в очите на хората! Те говореха – животът е по-голям от смъртта! Очи на влюбени в магичната игра люде, разказва за Фрогнюз известният български писател Димо Райков.

Понеже от години живея в Париж, аз зная какво им струва на французите организацията на подобен форум след толкова понесени удари. То не бяха атентати, които не спряха и по време на мачовете, не бяха и наводнения, не бяха и стачки, които на моменти парализираха транспорта по определени маршрути, изтръпванията около Брекзит-а, да не говорим и за чисто футболни проблеми – събитията около Платини, Бога на френския футбол, скандалите, свързани със звездата Бензема…

Но тези хора и за миг не се отчаяха, те не паднаха и за миг духом, твърдо и с небивала охота – хиляди доброволци се стекоха, за да жертват здраве, време, усилия, за да осигурят нормално съществуване на Евро-2016., те осигуриха чудесни условия на футболисти и публика. Наводнена, опожарявана от стихии, разстрелвана от терористи, Франция пак събра кураж и се изправи, за да поеме милионите запалянковци. И то с изряден ред, и то с усмивка… Колко нации го умеят това?

Порази ме принципността и морала у френската спортна общественост. Тя прие с разбиране наказанията на Платини и Бензема, французите приеха и несгодите, причинени от стачкуващите. Приеха и шока от неочаквания Брекзит. А като капак дойдоха и тези ужасни изстъпления на английските и руските запалянковци. Не им стигаше на французите живот в страха от ужасни атентати, поставени в извънредно положение, което всъщност е положение почти като на война, ами трябваше да изтърпят и тези изстъпления на запалянковците.

Видях и усетих с всяка клетка на тялото си шока, който изпитаха французите не толкова от факта на безредиците в Марсилия, те са свикнали на подобен род произшествия, тук всеки месец се стачкува, а от резултата на полицейските разследвания, според който бе категорично доказано, че 150 руски запалянковци са дошли във Франция не да гледат футбол, не да се радват на красивата игра, а да се…бият. Разбира се, то и англичаните не са стока, но да дойдат 150 души, организирани и всички притежаващи умения в бойните изкуства, придобити при специални тренировки, специален режим на живот, хранене…

О, това вече е страшно!

Отрядите на смъртта и футбола! Да дойдат с предварителната нагласа да бият… И то в страната, която през последните години постоянно трепери от тези смъртоносни атентати. За първи път футболни биячи получиха и подкрепа от политиците си. Френският посланик бе отзован от Русия. Французите бяха шокирани. Говорих с много редови граждани, те недоумяваха – как може така да се подкрепят толкова арогантни хулигани? Та това е все пак една игра, това не е война, не е смърт…

Да това европейско първенство ще се запомни. И то не толкова с футболните си достойнства, а с някои отблясъци на ония човешки демони, които и в 21 век се оказаха неизкореними.

Обикалях и гледах тези дни Париж. И вдъхвах красотата, която се опитваха и опитват парижани да показват на гостите си. Разбирам тяхното желание да прелеят това усещане за хубост у всички тези запалянковци на 24-те страни участнички, да им покажат, че смъртта не ще победи живота, че човешкото стремление към достойнство и светлина не е химера, а осъзната необходимост и гаранция за живеене и радост от живота.

За сетен път се убедих в силата на френската нация. Наистина няма друга такава страна, която да преживее в навечерието и по време на голям спортен форум такива атентати, наводнения, стачки, Брекзит и да събере кураж и дъх, за да осигури супер условия за игра и гледане!

И тук нещо интересно, любопитно, но и много показателно – кой може да си позволи само за броени часове да смени подгизналия от наводненията терен на стадиона в Лил, само и само да не се затрудняват играчите? В края на краищата може ли някой да се бори с природата? А и уникалното съоръжение, струващо стотици милиони евро, бе открито едва преди три години… Но французите не се подвоумиха, не проявиха скъперничество, хвърлиха още милиони и труд, за да бъдат изрядни домакини… Стадионите смайваха със своята красота, ред и дисциплина, но същевременно и с шоуто, което бе организирано на всеки стадион - позитивизмът по трибуните беше невероятен, колкото и странно да звучи, но дългите и изморителни претърсвания и опипвания от страна на полицейските и специалните части при влизането се посрещаха с…усмивка.

Фен-зоната на Марсово поле…

Да бяхте видели това море от 100 хиляди души, заляло легендарното пространство между Айфеловата кула и Инвалидите, както и поне още толкова хора извън загражденията… Всеки носеше знамето на своята страна, старци, мъже, жени, деца… Едно безкрайно светло и добро море от хора, влюбени във футбола и в живота!

Как така при това напрежение от развоя на играта, от многочасовото стоене на крака под слънце и дъжд не видях през тези дни и нощи нито едно спречкване, нито една ругатня, нито един обиден жест… дори бях свидетел на епизоди, при които изтръпнах. Непознати, които нито преди това, нито след това се познаваха и щяха да се познават, омаяни от гледката на огромния екран във фен-зоната, взаимно се утешаваха, когато техният отбор вкарваше гол на противника, тоест на този, който бе до рамото ти.

Ето това за мен писателя, българина, бе потресаващо. Това бе за мен капитала, най-ценното ”откритие” на Евро-2016 – футболът е тази омая, която не разделя, а сближава и сприятелява хората по света. Футболът създава оная общност на добрите хора, която е нужна толкова много на днешния стреснат и уплашен човек. Гледах тези десетки, стотици хора в и отвъд загражденията и се питах – защо си причиняват тези несгоди, само и само да бъдат на това място? Да бъдат проверявани най-старателно, по няколко пъти, да бъдат опипвани от полицаите и полицайките, да бъдат в прах и сред викове…

Защо тези хора продължаваха с цената на толкова лишения и трудности – да стоиш часове прав, често и на един крак, често и с дете на рамене, и то изтръпнал, да подскачаш, за да видиш нещо през мрежата от ръце и святкащи фотоапарати над теб… Вместо да си седиш у дома или в бистрото, да си пийваш и замезваш, ти отиваш във фен-зоните в Париж, Марсилия, Лил, Лион… Значи тук имаше нещо голямо, нещо, което човекът, който не познава французите, не ще може да усети. Да, когато гледах стотиците хиляди около себе си, когато разглеждах техните и радващи се, и страдащи лица, изписани с цветовете на родното знаме, аз проумях, че той, футболният запалянко на 21 век, иска повече от всичко да сподели с другия вълнението си от спектакъла, иска не да гледа мача у дома или в бистрото, а там – на огромното Марсово поле, където усещането за общност е удивително. Където чрез допира, чрез изтръгнатия вик на радост или покруса ти и всички около теб сте едно цяло, една нежна и чудна република на радостта от усещането, че си жив, че си частица от една мощна и горда нация. Усещане, че той, Животът, е не само работа и оцеляване, но и тръпка, радост от възможността да дишаш въздуха. И че тя, радостта от живота, не би била пълна, ако я усещаш сам, а не с другия…

Ето това, според мен, вече 60-годишния български писател, бе главният, основният „урок” на това трудно и същевременно толкова магнетично Евро-2016.

Това първенство бе очарователно, според мен. За първи път аз видях какво нещо може да направи духъг на свободния човек, роден и израснал в среда, където не се живее в условия на оцеляване, в мизерия. Примерът на Исландия бе неочакван, но показателен! 330 хиляди срещу държави от десетки милиони, например населението на Франция е 66 милиона. Страна, без нито един професионален клуб да се нареди сред осемте най-добри отбора…Да, моята симпатия тези дни беше за Исландия. Исландия – Англия… Един зъболекар треньор срещу един милионер треньор. Едно сърце срещу друго, лоясало от пари и надутост! Аматьорите победиха професионалистите! За да докажат, че той, футболът, наистина е магия, при която не парите, а сърцето върши чудеса! Това само да бе показано в Евро-2016, стигаше!

Исландия, Уелс, Ейре, Северна Ирландия, Унгария, Полша… - многоцветната багра на първенството…

Иначе не липсваха и любопитни моменти около първенството. Например, една наистина красива бизнес-идея на един млад човек, която само за дни го направи …милионер. Идея, родена от …футбола. Видял нашият човек, студент, че мнозина искат да изпишат върху лицата си цветовете на знамето на своята страна в навечерието на поредния мач. И му хрумнало да създаде една нищо и никаква „джаджа”, която само с едно докосване върху лицето изписва съответното знаме. И магазините поели това изобретение лакомо. И нашият човек станал милионер… И почти нямаше човек на стадионите и във фен-зоните, по чието лице да не бяха шарките на бизнес-изобретението… И аз го „опитах”, и внучката ми…

Времето на Евро-2016 бе белязано и с два потресаващи политически акта. Единият бе т.н. Брекзит, за който споменавам по-напред. Няма да се впускам в обширни коментари, ще кажа само за онова, което видях и почувствах със сърцето си, непосредствено след новината. Улиците на Париж бяха сякаш попарени с вряла вода. Дори и след кървавите атентати те не бяха в такова състояние. Нов атентат процепи Париж и в дните на спортния форум. Семейство полицаи бяха хладнокръвно убити. Но нещото, което лично мен ме потресе, бяха думите, които онзи ден чух от устата на бащата на убития висш полицай: „Болката е голяма, но ние не таим омраза към никого. Дано тази трагедия послужи да се подобри живота във Франция.”

Без коментар, нали?

Думи от сърцето, които говорят много, много…

Привършвах този текст импресия върху Евро-2016, когато попаднах на един филм на Клод Льолюш по БНТ – „ Толкова много любов”… Филм за французойката Илва и нейните любови с нацист и двама френски войници. Очите ми се насълзиха на няколко пъти. На мен, писателя, който пише, за да изтръгне …сълза у читателя си…

Да, вечната жажда за живот у французина… да е благословена!

И тази песен на Брасанс – „ Чичо Мартен, чичо Гаспар…”

„Облачно е, но идва хубавото време…

Загубихме време,

Загубихме свяст, но надеждата се върна у нас…”

„Синовете и дъщерите ни днес се обичат, а не се мразят,

защото обичта е живот, а омразата – смърт!”

Мечтата за любовта, мечтата за мирна и свободна Европа…

Да, ето го и него, основното послание на Евро-2016!

Да обичаме, обичаме, обичаме…

Надеждата, че любовта ще спаси Европа…

„Еспоар” - най-хубавата и тръпнеща френска сдума, най-хубавата дума на Европа, на света…