Акад. Антон Дончев: Да купим ТОГИ на учителите

Може би това, че нашите деца станаха толкова красиви и умни, това че печелят международни конкурси, това че когато се срещам с тях в залите, просто се радвам да видя такива хора. Може би това ни предупреждава, че ще прекараме тежки години, но училищата трябва да поведат шествието. Навремето писах една статия и си харесвам заглавието: „Да съберем пари да купим тоги на учителите!“. Професията на учителите, професията на лекарите във всички общества е била професия за жреци. Аз си спомням моите учители с благоговение. Трябва да им върнем мястото в обществото, което заслужават. Трябва да им поверим децата си и да им вярваме, че те наистина ще ни поведат. Учебниците, спорта, връзката с природата – от това трябва да се започне, категоричен е в интервю за телевизия Евроком академик Дончев.

Каквито и прилагателни да измисля за този празник /б.р. 24 май/, няма да мога да определя значимостта му, защото това е рожденият ден на българския народ. Ние имаме щастието или проклятието да сме родени от Словото. Преди да се роди славянската писменост, българското писмо, преди да бъде преведено Светото писание на разбираем за обикновените жители на Балканския полуостров език, България е имала население, което по никакъв начин не е народ, в което съвършено ясно са се откроявали траки, славяни, прабългари, всеки с езика си, всеки с културата си и тогава се ражда Словото и ги обединява. 120-150 години след раждането на Словото, на Балканите живее българският народ, говори български език, чужденците го наричат български и започва нашият път през вековете. И скоро след това се случва второто чудо – тая светлина, която избликва по българските земи, този огън, тази клада, която се разпалва, пламъците тръгват на Изток и пламва Русия, пламват племената, които населяват сегашна Украйна, и това Слово, усвоено в началото от 2-3, да кажем 5 милиона души, изведнъж става писменост на 250 милиона души, разказва великият българин.

Даже и Исус Христос не е избрал духовното. Той е избрал равновесието между духовното и материалното. А ние се покланяме на материалното. Когато Моисей слиза с Божиите заповеди, вижда “златното теле” и казва на евреите: вие продадохте славата си за теле, което пасе трева. Докато критерият за доброто и злото са добродетелите, докато всичко се продава – нищо не може да се оправи. Всичко се продава – нищо не се оправя, казва още писателят.