Бъркаме еврочиновници с Исус Христос

Журналисти, микрофони, камери бързат да осветят и озвучат току-що довтасалия европейски бюрократ. Че като ги обземе и логореята, като започнат след всяка втора дума да повтарят името му, човек може да си помисли, че в България е пристигнал на официално посещение самият Исус Христос, а не на никому неизвестния дори в собствената му страна нещастник, който по силата на партийните квоти е успял да се докопа до мекия стол в Брюксел. Това вероятно е и причината подобно посещение, само по себе си да е достатъчно условие за новопристигналия еврокомплексар да започне да ни вижда като бушмени, с които трябва да се разговаря от високо и на които трябва да бъде даден поредния урок по европейско поведение. Прави впечатление в подобни случаи настървението, с което ни назидават, и смирените погледи на слушателите от управляващата коалиция. „Не, това не е Рио де Жанейро" - както би възкликнал великият комбинатор. Нямаме си в България политик и държавник като бившия македонски премиер Любчо Георгиевски, който буквално изрита от кабинета си небезизвестното  американско ченге Пардю, за това че се опита да унизи македонската държава. Ние, обаче /т.е. политиците ни/ се опитваме да пазим поведение пред Европа.

И няма как! Ако не ги слушаме като прехласнати, няма сбъдване на европейските ни сънища. А то един сънува евродепутатско място, друг се вижда като еврокомисар в европейския си сън, а трети, като Соломон Паси, пък вече директно направи заявка да оглави Северно атлантическия алианс. Това с НАТО и Соломон Паси на върха много ми прилича на еврейски таралеж в гащите на НАТО, но нейсе. Голяма служба е МОСАД! Щом след като насади за известно време небългарина Паси, за външен министър на българите, а сега пък взе че го натресе и на НАТО - да му мисли Барак Обама!? Както е тръгнал новоизбраният президент на САЩ да вкарва в екипа си хора, чийто религиозни предпочитания са насочени към мюсюлманската религия току виж, че ЦРУ е намерило следващия Ли Харви Осуалд, който добре умее да си служи със снайпериското оръжие. Макар че, с Обама и без Обама, както казват българите в такива случаи „да са им яки седалищните части на американците"след всичко, което безбожно натвори иначе много религиозният Джордж Буш. Дето се вика при такъв президент - Торнадо, всеки друг природен катаклизъм би изглеждал само като повод да се провери дали е на мястото си държавата или не. Виж на нас подобни проверки не са ни необходими /опазил ни Господ/ тъй като българина и без това знае, че държава у нас няма. У нас има територия и народонаселение, което по стечение на обстоятелствата е протекторат на Брюксел. Не че много им трябвахме. Това, за което ни критикуват сега, беше до болка известно на европейските чиновници и тогава, когато ни присъединяваха. Още тогава им беше ясно, че ние административен капацитет нямаме, и не можем да имаме, заради партизанския начин, по който се сменят чиновниците в държавната адмистрация при всяко ново правителство. Че кой измисли схемата три-пет-осем? Кой вкара полуграмотни хора в министерствата и ведомствата, удовлетворявайки по този начин болните амбиции на един или друг партиен активист?! И това не е заслуга само на тройната коалиция. Тройната коалиция просто достигна върха на безумието,  а другото е народностна черта, която води началото си вероятно някъде още от времето на Стефан Стамболов.  И мислите, че всичко това не е било изчислено предварително? Още преди приеманито ни в ЕС европейските чиновници бяха наясно, че на България много повече и приляга Африканския съюз, отколкото Европейския съюз, но какво да се прави? В геополитически план страната ни се оказа идеалната буферна зона между исляма и западната цивилизация. Точно в този факт се съдържа компромиса, който направи ЕС, приемайки България, а отлагайки приемането на държави като Хърватска, които стоят доста по-близо по държавност и по манталитет до държавите от ЕС.

С реализирането на европейския проект на България се случиха и някои макар и незначителни, но все пак положителни неща. Безвизовото пътуване в ЕС, премахването на митниците, всичко това българина оценява като положителен факт. Големият проблем, идва от там, че основата на този исторически мегапроект  на България е положена върху европейската подлост. Какво друго ако не подлост е това да получаваш членски внос от половин милиард евро всяка година от най-бедната държава в Европа, когато предварително си знаел, че тя в обозримо бъдеще няма никакви шансова да покрие критериите по усвояване на европейските фондове. Не е ли подлост да приемеш за член държава, когато ти е пределно ясно, че неефективно работещата и правосъдна система, я обрича да бъде само и изключително донор на ЕС за неопределено време? И всичко това на гърба на изстрадалия  български гражданин, който благодарение на последните двадесет години псевдодемокрацията е докаран до пълно отчаяние, обезверен от свои и от чужди. Между впрочем, кои са своите? Тези, които вкараха в ЕС България без да се допитат до Суверена, оправдавайки се с експертния характер на проблема и с липсата на експертиза в собствените си сънародници. Не, това не са „своите"! Това е политическата мафия, която трайно възседна собствения си народ и която е готова да брани властовите си позиции с всички възможни средства! Няма на кого да се сърдим, обаче, тъй като за всичко това сме си виновни самите ние! Ние, които като като зомбирани гласувахме за тях на принципа „може да е негодник, но е наш негодник".

А както е известно от българския фолклор „Това, което човек сам си направи, никой не може да му го направи". За това уважаеми сънародници, няма защо да се сърдим на поредния евролицемер, който идва при нас, както се ходи при папуаси. По-скоро, по-добре си помислете за приближаващите избори. И тогава с бюлетината ударете по негодниците! Нищо, че са наши „негодници"!

 

Енчо Енев, Стара Загора