Давид Леви отговаря

През последните няколко месеца с името ми беше нееднократно спекулирано с предположения за връзка между кандидатурата ми, през миналата година, за Европейския парламент и за 41 НС от листите на РЗС, познанството ми с г-н Алексей Петров и съдружието ми във фирмата издател на вестник „Галерия”.

В началото не сметнах за необходимо да реагирам, но през последните няколко дни тези публикации зачестиха в няколко медии и бяха добавени още няколко „конспиративни теории” свързани с мен. За да не допуснем зловредни слухове по отношение на хора които не ги заслужават бих искал да изясня своята позиция по няколко въпроса.
Първо, за връзката ми с политиката: Членувам в ПП РЗС защото най-много се доближава до моите политически възгледи и защото там се запознах с личности, в чиито искрени стремежи за подобряването на живота на хората в България не се съмнявам. Напълно осъзнавах, че и двете ми кандидатури са за неизбираеми места, но участието в този „празник на демокрацията” ми донесе много положителни емоции, даде ми шанс да се запозная с много „качествен човешки материал”, а се надявам да е допринесло с нещо и за успеха на партията на изборите.
Второ, за познанството ми с г-н Петров: Запознаха ни общи приятели от Израел. Нямам и не съм имал бизнес отношения с Алексей Петров. Смятам го за свой приятел и докъто се докаже неговата невинност, в която съм лично убеден, ще ми липсват разговорите и разпалените ни спорове по разнообразни филосфски, исторически и икономически теми.
Предполагаемото осъществяване на контакт между РЗС и Алексей Петров чрез мен е до такава степен абсурдно, че ми е обидно да го коментирам.
За вестник Галерия: Познавам и уважавам Зоя Димитрова от години и съвсем естествено когато тя реши да „затвори страницата от живота си наречена „Галерия” се обърна с предложение към мен да закупя акциите и във фирмата издател.
Сметнах и продължавам да смятам инвестицията си във фирма Кроз АД за разумна и икономически изгодна. Не съм се месил и нямам такова намерение и за в бъдеще в редакционната политика на вестника. Смятам, че главният редактор, г-жа Патрашкова прави и в този момент нещо което малко журналисти могат, а именно в условията на тежка икономическа криза и свиване на пазарния дял на печатните медии в свевтовен мащаб, подбираики правилния микс между сериозна журналистика, задълбочени коментари и по-леко и популярно съдържание да ръководи един успешен и от бизнес и от журналистическа гледна точка вестник. Не се чувствам „пренебрегнат, изолиран или отсвирен „ и със сигурност , на този етап от живота си нямам намерение да участвам в създаването на друг печатен вестник.
Слуховете за нов седмичник под името „Флеш” или „Флаш” ме развеселиха искрено!
Колко често в живота си един обикновен човек чете в медии с „претенции” преиначени и фонетично деформирани откъслеци от случайно изречени от него словосъчетания...
Журналисти от няколко медии се свързаха с мен и с г-н Коритаров за да предложат услугите си, което пък е доста показателно за състоянието на родната преса.
Призовавам анонимния автор на препечатваната вече в няколко сайта статия да опише по-подробно и обосновано, кои точно от моите бизнес партньори и съдружници смята за „съмнителни” и защо, а ако единственото в което са „заподозрени” е страната им на произход, да си каже и това, за да е на ясно поне обществото с що за „маргинален олигофрен” си има работа.

24.08.2010
София Давид Леви