Eдно неочаквано признание за провала на протестите

Във века, в който всички крещят едновременно, истината е относително и тихо понятие, но тя е достатъчно силна, за да си пробие път дори през стената на най-злодейската манипуалация. Именно като злодейска манипулация мога да определя статията на Алексей Лазаров "А сега - да дадем думата на контраокупаторите", на която с радостен смях отделих време тези дни.

Основният мотор на негодуванието в нея е изборът на някои медии да бъдат неутрални и обективни. В статията тези две понятия са положени на жестока критика и ритници. Защо?

Авторът се гневи и истерясва, че освен на протестърите, думата се дава и на хората, които не приемат протеста, а медиите (ах, досадни манипулатори) се стремели да им отделят еднакво внимание и място. Това, първо, не е вярно, защото всеки, който гледа телевизия, ще се убеди за нашествието от протестъри по тях, повечето от лицата на протеста нямат време дори да викат по улиците от седене в телевизионни студия, което не е критика към тях, а към основния вой, че не са отразявани добре. Журналистите от "Капитал" обаче се дразнели, че се отразява и другата позиция. Това (тук трябва да се държите още по-здраво за столовете си, защото логическата буря може да ви отвее), този подход бил неутрален, но не и обективен.

Нуждаете ли се от по-голямо признание за провал? Неутралното отразяване работи в полза на кабинета. Това не съм го казал аз, казва го журналист от "Капитал".

Нека да видим какво точно е неутрална медийна ситуация.

Според логиката на статията, когато в едно студио или в едни телевизионни новини се дават мнения на протестиращи и мнения на контрапротестиращи, това задължително работа в полза на властта.

Туш!

Изнесете труповете, имаме самопризнание от най-висшо естество.

Ако трябва да продължим логиката на статията, очевидно, в идеалния свят "неутралност" и "обективност" са обречени на смърт понятия, които историята е отрекла - ще се дава само едната гледна точка, а журналистите ще пърхат с ангелски крилца, че са истинни.

Оу, момент, всъщност историята на България познава такава журналистика - вестниците от 1949 до 1989 година. Само с една гледна точка, истинни до умопобъркване и никакъв опит за неутралност.

Прекрасен свят, прекрасна преса, да живее демокрацията!

Статията нямаше да е толкова плашеща, ако авторът не изискваше това правило да се прилага именно за новините. Тоест, според него - да се отразяват единствено и само протестите, все едно другата гледна точка не съществува в това общество. Защото никой никога не е спрял журналист да изрази позиция в свой аналитичен текст. Дори и ако началниците и медийните ти босове са толкова големи тирани, пред теб е безграничното пространство на Фейсбук, където можеш да кажеш каквото си искаш, стига да имаш какво да кажеш. Но на капиталците вече не им стигат анализите, защото техните обикновено приличат на есета на гимназистка и заради това почват спор за самата същност на новините.

Но, четейки анализа, не успях да разбера защо неговия автор толкова се възмущава от медиите на Пеевски и новините в тях. Те са точно това, което той изисква от журналистиката - едностранчивост и абсолютна липса на друго мнение. Те всъщност са неговия идеал за журналистика, ама нали защитават друга политическа позиция, очевидно не е вървяло да ги похвали и трябва да ги критикува. Което не отменя факта, че той описва точно такава журналистика в своите мисли, но с обратен знак.

Според автора на текста, другата страна на студентите и протестърите не били контраокупаторите, а правителството. И истинската журналистика всеки ден трябвало да търси мнение от Орешарски.

Ще си позволя за разнообразие да се съглася.
Това, което не е казано в статията, обаче, е, че протестърите сами избраха тази своя медийна алтернатива с отказа си да влязат в диалог с властта. Както се казва, дори да договорят някакъв път за оставка, пак трябваше да поприказват. Те обаче се самоизолираха, капсулираха, нарцисизираха и съответно пропуснаха всяка възможност за диалог и най-важното - всяка възможност да предложат алтернатива на тази власт. Заради това медиите търсят обикновени хора като контрапункт на протестиращите и студентите, защото вторите твърдят, че не искат да говорят с властта. Оказа се, обаче, че това вече им пречи.

Ами късно се сетиха.
Изобщо формите на протест днес са леко уродлива последица от двете основни, кардинални грешки на протестиращите. Първо, опитът им да се самоопишат и самоопиянят като млади, красиви, богати, модерни, проспериращи, небесни, великолепни, сияйни и съвременни. И второ, заради отказа им да разговорят, което не е капан да не протестират, а щеше да е знак, че знаят наистина какво искат да постигнат след тази оставка.

Те не знаят.
Статии като тази в "Капитал" показват точно това. Тя се стреми да постигне някакъв отвратителен и едноизмерен свят, който е пълно отрицание не само на истината, но и на здравия разум.

А това, последното, също е доказателство за провал. Всъщност, не се радвам на този провал. Тези хаховци унищожиха инструментариума на гражданското общество да натиска реално, а не нарцистично властта. И много, след като и това време отмине, парче по парче ще трябва да събираме отново будните граждани за истински протести, а не за театрални пърформанси, които, според "Капитал", ако бъдат отразени с контрамнение, работят за властта...

Александър Симов