Изгоряхме

И мисля че разбрах. Пламен се запали, но изгоряхме ние. Всички които се отказахме да горим изгоряхме. Парадокс може би, но е така. Изгоряхме ама онова по-лошото изгаряне, вътрешното. Прочетете за Пламен и ще видите, че той в същност винаги е горял. Докато е броил лешояди, докато се е разхождал с непознат румънски коминочистач и безплатно е чистил комини по селата в Румъния. Горял е така както може да гори само един свободен човек. Онзи който си е позволил да бъде свободен вътрешно. Радвам се на такива хора и винаги съм ги търсил. Мисля че по-голямата част, да не кажа всички, мои приятели са такива хора. За това и чувствам Пламен толкова близък, разбирам го. Почти сме връстници, израстнали сме в един и същи свят. Онзи в който когато някой ти каже „айде да сме свободни“ и ти скачаш и се хвърляш в морето дори да не знаеш да плуваш. Онзи, в който пътуването на стоп е задължително дори и поради някаква случайност да имаш пари за самолетен билет. И бусът се движи не с пари за бензин, а с усмивки и желание за свобода. Заради хора като Пламен дори и да не живея в България от двайсет години се връщам там и съм свързан с тези места и с хората там. Деца сме на прехода, но много от нас изгоряхме. Изгоряхме когато се примирихме и спряхме да мечтаем. Когато се предадохме пред страха от това да направиш крачка в страни и да излезеш от коловозите. Легнахме в лехата наживота и заспахме. Не искам да коментирам протестите и политиката в България. И новият предложен за служебен премиер е пак стар съветник на бившият президент Георги Първанов, който е от новата партия продължение на онази старата. Объркано, но когато спиш и си изгорял от вътре сбърканото може да ти изглежда нормално. Забравихме че да се срамуваш не е срамно, а да не изпитваш срам когато лъжеш себе си е страшно. Не ме разбирайте погрешно, аз се радвам истински на протестите. Дори и да са манипулирани, дори някой пак да ги яхва и използва за собствена облага. Показват че хората започват да се запалват от вътре, а това е добре. Въпреки че сам себе си бих определил като песимистичен оптимист защото мисля че каквото и да дойде ще е добро, но никак ама никак няма да е лесно. Протестите показват че хората са готови да работят над себе си, готови да погледнат към раната с която са се примирили. Примирихме се тогава, когато започнахме да мерим щастието и свободата с това колко имаме, с предметите които ни заобикалят. Започнахме да измерваме любовта която получаваме и даряваме с думите които изричаме и чуваме. Забравихме да работим над себе си. Да учим за да знаем, а не за да можем. Надявам се че хората ще се сетят, че Пламен се запали, ние изгоряхме и ще започнат да си позволяват сами на себе си да бъдат свободни.

Никола Вълчев