За привилегиите и постовете пред болестта
Ще си позволя да ви издам кои са изтичниците ми, които след възникналата суматоха дори не се и крият. Това са пациенти от Болницата на МВР, при това с най-страшната диогноза. Помежду си дори се наричат "пътници" по подобие на героите от "Раково отделение" на Солженицин. Точно тези болни са станали свидетели как миналия вторник, отделението по хематология се превърнало в жужащ кошер. Медицинският персонал, задействат "отгоре" се втурнал да осигурява комфорт за постъпваща специална персона. Такава се оказала единствената стая с телевизор, интернет и някои други битови удобства. Набързо бил събран багажът на останалите и отнесен някъде. Когато тежко болните попитали какво става им отговорили с повдигане на рамене: "Майката на министър Бъчварова ще се лекува тук".
Към болката от болестта се прибавила и болката от унижението. Служители на МВР с по 20 и 30 години стаж, напуснали здравното заведение по собствено желание. Не, не са обвинили медиците, защото са наясно как се спускат заповеди и какви са "традициите" в тази система. Познават и грижите, които медицинския персонал полага към пациентите. Но демонстрацията на привилегии от едно отминало време, била обидна за всички - персонал, началници и болни.
Някои от тях бяха благодарни, че поне една медия е обърнала внимание на споделеното от тях. И толкоз. Знам коя жена е "специалният пациент", но не това е най-важното. Става дума за властта, която сякаш кара хората да забравят за останалите и да смятат, че високият пост им дава права, по-големи от на останалите. Властта като употреба. Като привилегия за едни и унижение за други. Морални категории, които очевидно не се отнасят за властимащите...Не ми харесва това, обижда ме. И ме боли, защото знам, че винаги ще е така.
Катя Илиева
Моля, подкрепете ни.