Проф. Слатински раздвоен за предложението на Плевнелиев

Но според моето най-обикновено лично мнение, има и сериозни контрааргументи.

1. Отиващият си президент е единственият президент, който до встъпването в длъжност на идващия президент, България има. И Конституцията е възложила само и единствен на него това правомощие. Правомощие, което не се изчерпва само с подписа, това е негова отговорност, той с името си и длъжността си гарантира, че това правителство е негово и последствията от действията на правителството са свързани и с него.
В този смисъл аз съзирам и ключов елемент на бягство от конституционно възложена му отговорност. Съзирам измиване на ръцете. А това ме кара да имам едно наум.

2. Отговорността на президента не може да се преотстъпва все едно е работа на ишлеме с материали на клиента. Това създава прецедент във функционирането на държавата - утре така могат да постъпват премиер, главен прокурор, председател на Върховен съд, кмет, а такова нещо не се регламентира нито в конституцията, нито в някой закон. А това ме кара да имам второ нещо наум.

3. Питам се - какво ще стане, ако идващият президент предложи служебно правителство, което е толкова недопустимо за отиващия си президент? Така ще се посеят раздори на самия връх на държавата, още повече, че единият е доста десен, а другият се показва като левичар. А това ме кара да имам трето нещо наум.

4. До встъпването си в длъжност, идващият президент не е абсолютно никакъв, той има толкова правомощия, колкото и аз като редови гражданин. От момента, в който той предложи служебното правителство, до встъпването му в длъжност чие ще е това правителство, ако започне да прави гафове? Д не говорим, пу-пу-пу, ако нещо стане с идващия президент до встъпването му в длъжност, чие е тогава това правителство - предложено от един редови гражданин, който не може да отговаря за него, назначено от друг, който вече е редови гражданин. И въобще, без да мислим по най-лошия сценарий, създават се условия за рискове и най-малкото, управленски когнитивен дисонанс. А това ме кара да имам и четвърто нещо наум.
Когато е едно наум, може да се каже, че е случайност. Когато са две наум, може да се допусне, че е съвпадение. Когато са три наум, започва да става тенденция. Но когато са четири наум, това вече се превръща в закономерност. И понеже не мога да изчисля и изключа последиците от нея, съм по-скоро срещу, повече против въпросното решение на отиващия си президент.

Проф. Николай Слатински - блог