Румънският президент Клаус Йоханис готов за ход, който може да рестартира съдебната система в Румъния

По този начин разходите за референдума се свеждат до минимум. Само за няколко часа гражданското общество в Румъния организира и подписка в полза на този референдум, подкрепена от 40 000 души. Подписката няма значение за инициативата на президента, понеже организирането на референдум е в неговите правомощия.

От изказването на Йоханис стана ясно, че тази идея му е дошла още преди повече от месец, когато групата на социалдемократите в парламента, под въздействието на техния ръководител Ливию Драгня са гласували поправка в избирателния закон, с която се изключва провеждането на други избори на датата, определена за евровота в Румъния. Президентът е сезирал Конституционния съд за противоречие на тази поправка с Конституцията и съдът я обяви за неконституционна. Така стана възможно идеята за референдум да бъде приложен на практика.

Сега екипът на президента, съвместно с гражданското общество в Румъния, започват да разработват въпроса или въпросите, които ще бъдат зададени на гласоподавателите в референдума. Идеята, която изрази публично президентът е желанието му с поставените въпроси да премахне всички поправки към наказателния кодекс, наказателно-процесуалния кодекс и всички промени в организацията на прокуратурата и съдийската колегия, направени чрез различни законодателни инициативи и организационни промени от настоящото управляващо мнозинство за последните две години. Любопитно е, че положително решение би означавало и връщане на Лаура Кьовеши като шеф на дирекция „Антикорупция“, което би й осигурило поста, ако европейската бюрокрация не я избере за Главен прокурор на ЕС.

Всички законодателни поправки през последните две години целят затрудняване на борбата с корупцията, обявяване на престъплението по служба за административно прегрешение, уволнението на шефа на дирекция „Антикорупция“ Лаура Кьовеши и други разпоредби в същия дух. Тук се включва и създаването на т.нар. „суперпрокуратура“, която по нареждане на Министерството на правосъдието разследва прокурори и съдии. Тази институция цели контрол от страна на правителството върху дейността на прокурорите и съдиите.

Всички тези действия могат да бъдат включени за премахване във въпроса или въпросите, поставени на избирателите по подходящ начин за гласуване. Естествено, тези въпроси трябва да бъдат добре обмислени и добре разяснени на населението, понеже то има право да гласува само по два начина–с „да“ или с „не“. Засега, теоретично подобни въпроси могат да бъдат разработени, а какви ще бъдат те, ще ни покаже бъдещето.

Любопитното е, че законът за референдумите в Румъния дава възможност за успех на президента. Той предвижда след гласуване решението да бъде задължително и да има силата на надконституционна норма. С референдум може да се променя и самата конституция. Условието за влизане в сила на решение от референдума е в гласуването да са участвали поне 25% от регистрираните гласоподаватели. Самото решение е с обикновено мнозинство, тоест 50%+1 глас в полза на решението.

Успехът на бъдещия референдум би върнал съдебната система в състоянието, в което е била преди поправките, законодателни и организационни, на настоящото мнозинство в управлението на страната. Всъщност това би означавало рестарт на съдебната система в предишното й състояние.

Естествено, ако е успешен, подобен ход ще има много сериозни политически последствия. Едно положително решение ще доведе до сериозна загуба за социалдемократическата партия в Румъния и пълно разцепление в нейните редици. Повечето анализатори в Румъния смятат, че подобен референдум в сегашната атмосфера на остро противопоставяне между управляващи и управлявани би бил успешен.

Естествено, с обявяването на подобен референдум, президентът Клаус Йоханис гледа и собствения си интерес, защото през ноември му предстои да участва в изборите и да се бори за втори мандат като президент на страната. Успехът на референдума ще увеличи неговата популярност и почти сигурното му преизбиране ще се превърне в абсолютен факт. Показателен за това е отказът на двама сериозни кандидати за президентския пост от страна на социалдемократите.

Много популярния кмет на Букурещ Адина Флоря отказа президентска кандидатура с мотива, че иска да си продължи мандата като кмет, а самият Ливию Драгня обяви, че няма да участва в изборната надпревара, очевидно чувствайки, че ще загуби този избор и това ще е катастрофално за цялото му управление.

Във всеки случай, след решението на Клаус Йоханис за референдум, Евроизборите на 26.05 вероятно ще се превърнат в повратна точка за цялото румънско общество.

Владимир Береану, сайта FOCUS-bbs