За цензурата в България

Има ли човек в държавата, който да мисли, че няма цензура в масмедиите? Ако все пак се намери такъв наивник, редно е да му отворим очите не с празни думи, а с конкретни факти. И тъй като предложението идва от мен, трябва аз пръв да посоча някакъв определен случай, а всички на същото мнение да продължат с други примери. Но преди това да уточним защо е толкова важно да се цензурират материалите в един вестник, радио, телевизия или сайт.

Начинът на мислене на обикновения потребител е почти първосигнален. Прочетеното, чутото и видяното, се приемат в началото като даденост, докато не се появи фактор, който да оспори достоверността на получената информация. Едва тогава съмнението провокира мисловния процес на конкретният човек и той започва да си задава въпроси, доколко логични и верни са сведенията, получени от определената медиа. Така понякога хората разбират, че са били умишлено манипулирани, а в повечето случаи си остават такива, без изобщо да го разберат. Манипулацията естествено обслужва нечии интереси и изкривява мисленето на обикновения човек в строго определена посока. Както и да го погледнем, това е акт на посегателство върху съзнанието на потребителя, с определена духовна или материална изгода. Аз съм убеден, че 95% от масмедиите в страната са манипулирани от различни партии, организации, съюзи или частни лица. Петте процента ги оставям, за да бъда чист пред съвестта си, защото практически не бих могъл да проверя абсолютно всички, а теоретически е възможно да съществува медиа в почти идеален вид. Сиреч, да не лъже, интригантства, съчинява клюки, спестява или изкривява истината. Но това са твърде малко и обикновено не много известни на широката общественост медии. Те предумишлено се държат в сянка, за да не мътят водата на „големите".

Все пак да дойдем на конкретния пример, на който неволно се натъкнах тия дни. За празника на Съединението на България ми гостува приятел, с когото не се бяхме виждали от доста години. По някое време аз си проверих интернет пощата  и между другото влязох в Dnes.Bg,за да видя последните новини. Приятелят ми, който стоеше зад гърба ми, се присмя:

- Този сайт е по-лъжлив и от вестник „Дума"!

- Защо мислиш така? - бе естественият ми въпрос, а той вместо да ми обяснява,  взе мишката и слезе по-надолу в началната страница. Кликна върху постинга „Любов по време на пъпеши" и ми каза:

- Ти сам пишеш разкази. Защо не прочетеш написаното тук и да ми кажеш какво мислиш за него?

Аз приех и след като прочетох „творението", споделих мнението си за написаното.

- Ами вземи и напиши коментара си отдолу! - предложи приятелят ми.

- Добре! - съгласих се и най-откровено написах отрицателното си мнение за постинга. „Веселото разказче" бе пошло, зле написано и никак, ама никак не бе смешно, а аз като обикновен читател само споделих това, което мисля. Коментарите на читателите изискват само ник и всеки по принцип остава анонимен, но всички могат да прочетат какво мисли той за творбата. Не за първи път четях нескопосани подобия на разказ, но обикновено ги отминавах без да губя време или нерви за коментар. След мен приятелят ми също добави свой коментар и ме дръпна встрани да играем табла. Когато след час и половина проверихме дали отрицателните ни коментари стоят още в сайта се убедихме, че са там, но имайте в предвид, че денят бе празничен и повечето редактори са били в почивка. След четири часа и десет минути обаче, нашите коментари бяха изчезнали, а стояха предишните 40 хвалебствени, които изтъкваха авторката като най-свежата хумористка в България. Сега вече идва моментът да уточня, че авторката на злополучния постинг се казва Красимира Хаджииванова и е главен редактор на сайта Dnes.Bg. Приятелят ми последователно прочете всички мними положителни коментари за разказчето и трябва да ви кажа, че този път наистина се смяхме от сърце.

Вярно е, че през последните години читателят, зрителят и слушателят в България бяха тотално зомбирани с всевъзможни сапунки и глупости, но смея да твърдя, че останаха достатъчно трезвомислещи хора, които могат да отделят зърното от плявата. За да се уверя напълно в току що наложената цензура, двамата продължихме и написахме още няколко напълно честни отрицателни коментара, без обиди или злост към авторката. Както предполагам се досещате, не след дълго те бяха просто заличени. Останаха скудоумните хвалебствия, написани предполагам от самата авторка или нейните приятели, защото никой нормален читател с чувство за хумор не би ги написал. И тъй като цялата история провокира любопитството ми, реших да прочета и останалите „творби" на Красимира Хаджииванова. След загубеното време, се убедих естествено, че авторката е обикновена графоманка, без литературен талант, което обаче не мога да твърдя за останалите й таланти. Твърде възможно е момичето да е талантливо в определени области, след като е успяло да се вреди за главен редактор на такъв голям и авторитетен сайт. Но да оставим тази особа! Не бих я коментирал дори, ако не беше откритата и арогантно наложена цензура върху скромните ни коментари за „творбата" й.

Тя обаче е само една малка частица от огромната машина на цензурата в родината ни и съм абсолютно сигурен, че хора с повече достойнство и кураж, могат да посочат аналогични примери в други медии. Защото ако не посочим посредствеността, бездарието и откровената наглост, щем или не щем, ние просто ставаме част от тях. А масовият читател, за съжаление, се влияе от литературните фелдфебели на всякакви равнища и като нищо би подкрепил наложената му псевдокултура или друга някаква сапунка. Още по-зле е, че по този начин се формират изкривени критерии за литературна стойност у подрастващите. Фактически те са объркани кое е истински стойностното и кое не е. Получава се тъй, че истинското и красивото се покрива по всякакъв начин, а рекламираното с пуешки популизъм  бездарие, се дава за пример и образец, с цел евтина популярност или други облаги.

Очаквам следващите примери за цензура и манипулация в България.

Съберете смелост и ги напишете!

   Красимир Бачков

Б. р. Изказаното мнение е лично. То не изразява позицията на Frognews.bg.