Защо не ми е мъчно за дядо Добри...!!!

Първоначално се почувствах тъжен, защото той си  е отишъл от нас, после обаче осъзнах, че той не си е отишъл, него са го прибрали, където му е мястото – на небето, при другите като него – светлите хора, ЧОВЕЦИТЕ, които са оставили диря след себе си тук на земята, диря която ние само се опитваме да следваме.

Гледах снимките на дядо Добри, как целува ръка на дете, което прилича на агнел небесен, …един ангел небесен, целува ръката на друг ангел небесен…! Гледах и други снимки, където дядо Добри е до патриарх Неофит. Единият с бяло було и бяла брада – патриархът, другият и той с бяло було и бяла брада, с бяла коса, като бялото було на патриарха – патриарх на безсребреничеството и на дарителството, патриарх на вярата, патриарх на себеотрицанието в името на вярата и добруването на човечеството!

Четох и коментарите във фейсбук. Социалната мрежа беше залята от такива. И …нито един отрицателен, нито един злобен, нито един негативен…само един неориентиран, и той да каже нещо по-различно, но глуповато. Всички обичаха и обичат дядо Добри!

Такива хора всъщност не умират, те се прераждат всеки път, за да облагородяват обществата в различните времеви измерения! Такива хора не умират, защото не се и раждат, тях просто ги има, те са тук и сега, дори и когато ги няма, те пак са тук, защото ги помним ние и живеят в сърцата ни. Такива хора не умират, заради това и аз не се натъжих безутешно от неговата смърт, защото това не е смърт, това е преход.

Преди няколко години, още не беше навършил 100-те, отидохме по Благовещение до къщата на дядо Добри в Байлово. Казваха ни, че не приемал посетители, защото се уморявал, но ние отидохме. Аз, колежка журналистка-Тони, тогавашния ми отговорен редактор-Илийката и един испански фоторепортер – Хосе. Стигнахме до къщата на стареца в двора на църквата.


Такава къща не бях виждал, като къща от приказките, като нарисувана. Чиста, спретната, стара, в същото време толкова романтична, малка, но толкова голяма по съдържанието си. Такива къщи има в приказките за Хензел и Гретел и вероятно в гората от приказките на братя Грим.  

Дядо Добри си беше в къщи, но беше заключил. Видяхме го, тоест само го зърнахме на прозореца, прав, четеше голяма книга – Библията. Без очила, приведен над нея, потънал в Писанието! Снимахме го, а той едва тогава ни забеляза, видя светкавицата на апарата. Погледна ни, сякаш се усмихна и дръпна завесата, за да не го притесняваме повече.

Това беше първата ми и последна среща с този светъл ЧОВЕК. Той не се скара, не се намръщи, не се разсърди, просто искаше да остане сам, сам с Библията си, сам с Бог, сам със своята непорочност. А ние се качихме обратно на модерните си коли и отпрашихме към София, с пълни със спомени SD-карти на апаратите и телефоните си. Носехме дядо Добри с нас, откраднахме го със снимките, които му направихме.

Дядо Добри беше и до царя, беше и до политици, беше и по фасадите на блокове, беше ползван за какво ли не, за противопоставяне, за пример, за всичко, но той си остана просто дядо Добри – ЧОВЕКЪТ. Сега вече не е сред нас, но е тук, по своя си начин, няма как да ни е оставил. Един човек във фейсбук беше написал, че моли дядото да се моли пред Бога за нас! Той това го правеше и преди, докато беше тук, жив, сред нас. Сега вече е горе, при Него и със сигурност се моли за нас, защото такива хора живеят с молитвата, живеят с Бог!

Нека се разделим с тленните му останки, но нека и да помислим, дали пък тази малка къщица в Байлово не би било добре да се превърне в музей…!? Такива като дядо Добри се раждат рядко на Земята, а когато си отидат, трябва да ги помним, да има поне едно място, където споменът да е веществен, малката му скромна къщица, като излязла от приказките…!

Затова не ми е мъчно за дядо Добри, защото успях да го видя приживе, защото знам, че той не е умрял, той е при своя Баща, сега най-сетне той се прибра у дома…!!!

Гледах снощи по телевизията репортаж от опелото му. Лицето му светеше, някак озарено от светлина, онази светлина, нетленната, която не всеки вижда и не всеки носи...!!!

Вечна и блажена памет дядо Добри, лек да е пътят ти нагоре, а на нас - смелост да продължим, кой до където и до когато...!

Венцислав Жеков