Реклама / Ads
102| 11480 |09.09.2014 ПОЛИТИКА

9 септември ми даде геврече, а други ги избиха...

.
Партизани слизат в градовете...
Политиците искат да сме разделени. Ако се и мразим - още по-добре. Такива им трябваме: малодушни, послушни и тъпи, за да гласуваме и да ги избираме да управляват държавата. Младите да избягат в чужбина. И това стана. Вече не сме нация, а народ в разпад.
Има една дата, която разделя българите от години. Девети септември 1944 г. За едни тя е олицетворение на социалистическата революция. Тези хора продължават да се катерят по чукарите към Бузлуджа. Там пеят "Катюша" и искат връщане на социализма и СССР. На тези хора децата и внуците обаче живеят и учат в САЩ, Германия, Франция, Великобритания, Швеция, Италия и др., а не в Москва и Кривой рог.

Други отричат изцяло датата и я свързват с "червения терор" и изоставането на България от цивилизования свят.

 

Ето как звучат представители на двете страни.

 

 

Михаил Миков, председател на БСП:

"9 септември 1944 година доведе до коренен обрат в демократичното развитие на страната. До тази дата се стигна благодарение на членовете на българската съпротива, които бяха част от световната антихитлеристка коалиция, това бяха хиляди българи - комунисти, земеделци и безпартийни. Затова днес отбелязваме тази дата. Все повече млади хора ще продължат да четат обективно историята, свързана с една от светлите страници у нас. И въпреки, че съветският модел е сложил отпечатък във развитието ни след това, никой не може да отрече социалното и икономическо развитие на България - образованието, здравеопазването, икономическият растеж. За всичко това хората страдат все повече и усещат, че им липсва. Тези неща са свързани с живота на обикновения човек, а не с печалбата на едно, или друго предприятие".

 

Васил Жеков, Българската работническо-селска партия:

"Днес, на това свято място са били 30 - 40 души от т.нар. БСП. Тези социалпредатели нямат никакво право да се наричат наследници на старата БКП. Те не са никакви комунисти, а слуги на българските богаташи, на българската олигархия - които ограбиха труда на българите през цялата втора половина на ХХ-ти век. Наред с успехите от 1944 до 1989 г, бившата БКП допусна и грешки. Вместо България да се управлява от работнически и селски комитети по заводи и кооперативи - беше допуснато да се разбие чистотата на комунистическата идея. Но ние сме убедени, че комунизмът ще победи - Китай, Виетнам, КНДР, Лаос, Камбоджа и май че Монголия - ама не знам точно какво става там - продължават да развиват комунизма. Освен това, в Латинска Америка освен Куба - Никарагуа, Венецуела, Боливия, кой беше още, Боливия - продължават да развиват комунизма. Ние ще победим и работниците ще управляват. Както и селяните. И комунизмът е справедливост."

 

Поздравителен адрес на Димитър Стоянов, бивш министър на вътрешните работи по времето на Тодор Живков,  по случай 64-годишнината от 9 септември

             Уважаеми другари и другарки,

                    Дами и господа,

 

Всички, които загинаха за свободата, оставиха за нас една загадка – тази за мъжеството, което винаги е предизвиквало възторг и преклонени9е, което често е събуждало пориви за подражание и все пак е оставало достояние на малцина.

       Философията на подвига е обичането.

       Да обичаш живота,. Но в определен случай да предпочетеш смъртта.

       Да обичаш зримия материален свят, но да предпочетеш и търсиш духовното удовлетворение...

       Да обичаш всички, което другите обичат, но да го намразиш, ако то се окаже несправедливо.

       Особено е важно да обичаш повече, отколкото другите искат или могат да обичат.

       Година след година се отдалечаваме от онази паметна дата – Девети  септември 1944 година. Каквото и да говорят опонентите ни, тя е една от най – значимите в съвременната ни история. И като част от българската история, независимо от оценките, които ще получи и получава, тя не може да бъде отменена, задраскана или забравена.

        Не могат да бъдат забравени жертвите, както и усилията на милиони българи по пътя им към прогреса, социалната справедливост и свобода.

       Тази дата не е само повод за политическа полемика и крайни оценки. Като всяко политическо събитие и тя ще остане за историците възможност за научни разисквания и професионални спорове. Само и единствено времето ще даде своята обективна оценка за мястото на този ден в живота на съвременна България.

       Ние социалистите нямаме право да отминаваме или да се срамуваме от тази дата. Именно заради жертвите, заради тяхната памет ние трябва да приемем миналото и да живеем в мир с него, за да извлечем поуки от уроците на историята си.

       Девети септември е завършекът на антифашистката борба, която беше част от световната съпротива на демократичните общества против хитлерофашизма и сложи край на авторитарното царско управление – довело България до нежелана война и тежко икономическо зарoбване.

       Ние социалистите носим голямата отговорност, както  за революционният подем на Девети септември, така и за изкривяванията на един светъл идеал в периoда след това.

       Днес, 64 години  по – късно, честваме тази дата, но не водени от носталгия по миналото, а за да открием  онези важни жалони, които ни позволяват да вървим напред в бъдещето, с идеалите, които ни завещаха загиналите антифашисти. Ние помним тяхното послание – да обичаме народ и родина, повече отколкото другите могат да обичат.

       Честит празник!

       Честит  9 – ти септември!

 

Другата страна:


Истината е, че това е въоръжен, насилствен и кървав преврат, извършен от комунистическата партия, а подмяната на властта – чрез репресиите на ДС.

На 9 септември 1944 г. се обявява, че властта в България вече е в ръцете на „Отечествения фронт” съставен от няколко партии.

В същност, властта е в ръцете на комунистическата партия, а Отечественият фронт е параван. Съставеното правителство начело с Кимон Георгиев формално обявява, че възстановява принципите на Търновската конституция и демокрацията на политическия живот. Но бързо се разбира, че това е груба манипулация и демагогия.  

Ето защо, няколко месеца след преврата Отечественият фронт се разпада.

На 8 септември 1944 г. командващият Народно-освободителната въстаническа армия – НОВА Добри Терпешев нарежда на всички партизански формирования в страната, да слязат от планината и да завземат властта в градовете и селата на България.

В това време Трети украински фронт на Червената армия бързо напредва към София. За успеха на комунистическия преврат решаващият фактор е съветската армия.

Така започват едни от най-кървавите и ужасни събития в страната ни.

Комунистическата партия, по съветски образец веднага създава ”народна милиция”, предимно от доскорошни партизани. След това, от милицията се подбират кадри за Държавна сигурност (ДС), която бързо нараства на няколко хиляди.

В първите месеци на преврата, в страната са арестувани повече от 20 000 души обвинени, че са „народни врагове”.
Как комунистите взеха властта – вижте едно журналистическо разследване:

През 1984 г.журналистът Наско Мандажиев успява да вземе интервю от известния бивш зам-министър на МВР и бивш първи зам-председател на Комитета по държавна сигурност, генерал полк. Мирчо Спасов.  Тогава той е началник отдел ”Задгранични кадри” на ЦК на БКП.

В Партийния дом кабинетът му бил до този на Живков.

В дните на преврата Мирчо Спасов е дясната ръка на Тодор Живков и ръководел „мокрите дела” на партията в София – убийствата. Той е не само един от основните извършители на масовите убийства, но и организатор на ужасните „лагери на смъртта” в Ловеч и Скравена. Пред журналиста Мандажиев, без да се притеснява, с известна носталгия по миналото, Мирчо Спасов споделя:

”Било славно, но и жестоко време.

Партията разпоредила преди Народния съд, да се поизчистят колкото се може повече врагове, че после с присъдите ставало бавно. Така, всяка нощ пред разпределителя – Дирекция на полицията на „Лъвов мост” пристигали хора от града и селата, камиони „Опел Блиц”, от провинцята използвали и влакове. След описване, качвали ги пак на камиони, откарвали ги в радомирските села Върба,Темелково и Батановци, където ги избивали и заравяли из нивите.

Около 100 нощи пращахме по пет камиона, по двайсет на камион, това ще е някъде десет хиляди, пресметна Спасов.”

Предполага се, че по нареждане на партията, по време на преврата и при утвърждаването на комунистическата власт, в страната са убити между 30 и 40 хиляди души.

Точният им брой никой не може да каже.

Комунистическата партия превръща и Народния съд в средство за кървава разправа с противниците си.

Съдът е осъдил на смърт 2730 души, като 200 души вече са били убити. Жертвите са министри, депутати, банкери, журналисти, кметове, учители, земевладелци и други.

На доживотен затвор са осъдени 1305 души, а с присъди до 20 години – 4348 души.

„Народните” присъди показват едно страшно лице на новата власт, което излъчва много омраза, голяма жестокост и мъст!

За сравнение, на Нюрнбергския процес, срещу 24 бивши ръководители на хитлеристка Германия, обвинени във военни престъпления и престъпления срещу човечеството в годините на Втората световна вайна – 12 са осъдени на смърт, трима на доживотен затвор, двама на 20 години и 7 на 10 години.

Мирчо Спасов продължава да разказва:

Късно през нощта в малките часове, той ходел да докладва на Тодор Живков в щаба на НОВА, който се намирал в читалище „Славянска беседа” на ул. „Г.С. Раковски”. Там се давали разпоредбите и мунициите.

Досегът ми с др. Живков беше много специален. Бяхме се разбрали да си съобщаваме с очи. Намигнеше ли ми, това означаваше да продължавам”.

Вече бил насрочен Народният съд и Мирчо Спасов бързал да приключи с последните арестанти, които се „обработвали” в мазето на читалището.

В организирането на убийствата участвал и Лев Главинчев, командир на Първа Софийска въстаническа зона на НОВА. И Главинчев също е сочен като жесток убиец.

Карта на комунистическите лагери, разпространявана през 90-те години на м.в.

И някои стихоплетци са се постарали.

 

Девети септември

Девети септември ми даде сандалки
За да тичкат краченцата малки
Девети септември ми даде геврече
Яж! - девети септември ми рече

    

Тотка-звеноводка

Като Тотка-звеноводка втора няма в село.
По сеитба, по вършитба тя е все начело.
Ей край ниви бурениви плах сумти кулакът.
Бързо става, знаци дава Тотка да почака.

- Ой те, Тотке, звеноводке, мое пиле клето.
Не погивай, не отивай ти в текезесето!
Опомни се, не бави се, в моя дом ела ти.
Да живееш и да грееш като във палати!

Трепва Тотка-звеноводка, мигом му отвръща:
" Не желая и да зная за кулашка къща!
Моят дом е по-огромен - кооператива.
В него с песен всеки честен селянин отива."

Димитров сред нас

Живее Димитров сред нас,
аз чувствам неговата сила.
Зовеше мъдрият му глас...
Мира да пазя ме зове,
да гоня стръмни върхове
и от зората вдъхновен
на мъдрост земна да се уча,
добър да бъда всеки ден.
Над мойте родни широти
да браня въздуха, небето
и всяка птица, що лети...
Живее Димитров сред нас,
от силата си той ми дава
затуй по-силен съм и аз!

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 58| 21902 |16.06.2014 Зам.-главният прокурор Б. Сарафов подаде оставка . 57| 8505 |16.05.2014 ИМП даде преднина на Бареков пред ДПС . 22| 6042 |06.03.2014 БСП: Да дадем гражданство на българите в Крим . 115| 9730 |09.02.2014 Медиана даде аванс 5 % на БСП пред ГЕРБ. Бареков и РБ също в НС

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
НАЙ-ЧЕТЕНИ
Реклама / Ads