“Да бидеш или не, тоа е прашањето сèга”

Което не се е случило и до днес, защото президентът на Македония Георге Иванов тупа топката на място и бави процедурата, за да печели време за съпартиеца си Груевски. Той пък отчаяно се опитва да предизвика нови избори. В същото време текат трескави дипломатически совалки – европейски и презокеански фактори направиха пътека до Скопие, за да кандърдисват президента да връчи многострадалния мандат и държавата да започне да функционира системно. Което за познавачите на региона има пожелателна конотация, но едва ли е еднозначно възможно заради необратимите процеси, които текат край Вардара.

В момента непреодолимите противоречия изглеждат като да са само между двете македонски партии – ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ. Истината е, че Никола Груевски не просто иска да продължи да бъде някакъв фактор в македонската политика. Това всъщност е въпрос на собственото му оцеляване. Защото в Македония имат всякакви основания да подозират, че ако СДСМ вземе властта и се реши да разрови бившето управление, лидерът на ВМРО-ДПМНЕ може да гледа към мегаломанския бароков център на Скопие, за който впрочем похарчи чували с пари, не от прозорците на Народното събрание, а през решетки. Това обаче е най-малкият му грях. Скелетите в гардеробите на бившата власт са много – корупция, подслушвания, медиен натиск, разправа с политически противници … „Амнистия няма да има“, отсече Заев.

Тоест, бившият премиер има всякакви основания да се притеснява от реваншистка политика по отношение на собствената си персона; вероятно подобни опасения изпитват и някои от съпартийците му, които са били във властта, та дори и самият Георге Иванов, все още действащ президент. „Ако македонският президент Георге Иванов не връчи мандат за съставяне на правителство 10 дни след като получи информация, че съществува парламентарно мнозинство, той ще извърши престъпление“. Думите изрече по хърватската държавна телевизия Талал Джафери, който на 27-ми април беше избран от депутатите на Социалдемократическия съюз на Зоран Заев и от албанските формации за нов председател на Народното събрание.

"Аз съм легален и законен председател на македонския парламент, защото бях избран от мнозинството депутати на 27-ми април...Ситуацията в Македония не е извънредна, но в политически смисъл е сложна и трябва да се реши с политически средства. Ако президентът Иванов, в срок от десет дни не даде мандат за съставяне на правителство на мнозинството в парламента, ще бъде извършено престъпление. Той е длъжен да направи това, защото нито Конституцията, нито законите допускат подобно нещо. В случай, че той постъпи по този начин, в парламента е възможно да започне процедура за неговото отзоваване, но за това е необходимо конституционно мнозинството от две трети, с каквото сегашното мнозинство не разполага", обясни Джафери.

Албанските партии, които засега подкрепят Зоран Заев, както и самата Тирана единодушно твърдят, че т.нар. "Албанска платформа" е била използвана като алиби от ВМРО-ДПМНЕ на Никола Груевски и от президента Георге Иванов, но напрежението било на друго място. Вярно е, че и Груевски нямаше да може да мине без албанския политически фактор в Македония, още повече, че самият той има опит от управление с ДСИ достатъчно дълго.  Сега обаче не спира да подхранва страховете на македонските граждани, че след като албанският премиер Еди Рама е участвал лично в изработването въпросната "Албанска платформа", подписана от ДСИ, "Беса" и Албанския алианс на 7-ми януари, се предвижда промяна на Конституцията, държавните символи и превръщането на албанския в официален език в страната. Реториката на Груевски е преднамерено стряскаща: „СДСМ вкара Р Македония в дълбока криза …, СДСМ жертва националните интереси на Македония. СДСМ измами народа чрез приемането на "албанската платформа" и под. Тази агресивна реторика и дирижираните протести в Скопие ни най-малко няма да успокоят македонските граждани.

Видимо е, че трудно ще го постигнат и отвън. Политиката на ЕС към Западните Балкани от край време не е от най-мъдрите. Съюзът достатъчно бавно и не твърде ефективно се бори със собственоевропейските си проблеми, какво остава да се вгледа наистина адекватно, а не демонстративно пожелателно към балканските, които от векове е показал, че не разбира твърде добре.

Независимо дали ще го признаем или не, дали ни се иска, или напротив, в най-лошия сценарий Македония е тръгнала по пътя на федерализацията. Тя пък от своя страна де факто ще отключи и разпада на страната. А след това ефектът на доминото вероятно ще доведе до бежанска вълна, особено в посока към България. Къде, ако не тук, в почти всяко второ семейство има наследници на стари бежанци от Македония. „Ние сме „същи“ народ“, каза случайно или не самият Заев. Оградите ще бъдат немислими, невъзможни, нежелани. Само че държавата ще трябва да е подготвена, а нашата не е от тях, тя е свикнала да върви след събитията. Точно както го правят и в Македония. Ако това е утеха, ето го сигурният белег, че сме замесени от едно тесто. В по-новата балканска история всички съседи са си щипнали по едно апетитно парче от него. „Прашањето сèга” е то да остане непокътнато. Мисия (не)възможна?!