Близо век Георги хвърля сянката си върху социалистите

На днешния Гергьовден повод да почерпят имат деветима депутати с името Георги и 2 Галини. Петима са от управляващата партия ГЕРБ, по един от ДПС и РЗС и цели четирима парламентаристи от Коалиция за България. Единствените, които си нямат нито един именик на днешния официален празник са хората на Волен Сидеров, Иван Костов и Мартин Димитров, съответно от ГЕРБ и „Синята коалиция”. Високият процент на хората с името Георги си има совето обяснение, според част от герберите и атакистите. Депутатите припомнят, че името, което значи „земеделец” на старогръцки, е емблематично за социалистите. През далечната 1946-та година начело на БКП и на цялата държава застава един от най-противоречивите политици – Георги Димитров. Вождът е сред емблемите в столетницата. И днес обаче част от по-младите социалисти се дистанцират от делата му. Георги Димитров ще остане като най-яркият пример за типичния култ към личността по времето т.нар. комунизъм у нас. Призракът му изплува през 1999 година, когато след 9-дневна борба със здравите сили Евгений Бакърджиев успя да срине до основи мавзолея на Димитров в столицата. Самият Бакърджиев се превърна в един от малцината, които успяха да срутят сграда за повече дни отколкото тя е построена.

Безспорно другата гордост в историята на столетницата е настоящият президент. Георги Първанов, който успя да направи почти невъзможното. Само 4 години след провала на БСП през 1996 година, в който редом до името на Жан Виденов присъстваше и това на младия тогава социалист Георги Първанов, държавният глава спечели срещу безспорния, според социолозите, победител Петър Стоянов от СДС. И докато вдясно пееха песни от зората на демокрацията, а Волен Сидеров упорито канеше президента на дебат в националните телевизии, Георги Първанов отново спечели високия пост. Към днешна дата обаче социалистът готви нова политическа партия, по думите на част от верните му глашатаи. Вдясно се шегуват, че може да се случи своеобразен парадокс – Георги Димитров да се превърне в „малка червена звезда” на столетницата, а съименникът му Първанов – в джелепин на партията, която го настани в „Дондуков” 2.

БСП, впрочем, отново вкара в голямата политическа игра Георги само преди няколко месеца на частичните местни избори в София. Георги Кадиев, макар и да не успя да се справи с конкуренцията в лицето на настоящия градоначалник Йорданка Фандъкова, общинският съветник от левицата получи важна оценка. Бойко Борисов, въпреки някои остри изказвания срещу Георги Кадиев, все пак призна, че е единственият мъж в БСП. Днес можем само да гадаем как ще продължи развитието на БСП във времето. Никой все още не се ангажира да каже със сигурност дали Георги Първанов няма в крайна сметка да се върне на бял кон в столетницата и да опита отново да я съживи, с което да докаже синкопите в политиката и отново да потвърди магическата за БСП сила на името „Георги”.