Едно чакане на милионера Милер, пурите и 3 март

Съобщенията в медиите са важни, но понякога скучни. Във вторник председателят на Управителния съвет на "Газпром" Алексей Милер бе в София и се срещна с президента Георги Първанов и премиера Бойко Борисов. Дописките съобщиха: Милер е потвърдил съгласието на руската страна за директни договори за доставка на природен газ за България, без посредници. Разговорите с министър-председателя и с държавния глава са били по молба на шефа на руската газова компания. Наличието в момента на трима посредници оскъпява доставките на газ. Очаква се в началото на 2011 г. да има пряк договор между „Булгаргаз” и руския газов гигант или дъщерното му дружество „Газпром експорт”. Българската страна е поискала от Милер при сключването на новите договори да се предвиди увеличение на таксите за пренос на руски газ през България за Турция, Гърция и Македония. Бойко Борисов е поискал съществуващият транзит на газ през българска територия да бъде разглеждан в контекста на проекта за газопровода „Южен поток” по начин, по който страната ни да не бъде ощетена. Руската страна обещала да разгледа искането.

Информацията за същото събитие в сайта на „Газпром” изглежда така:
По време на срещите в София бяха обсъдени текущото състояние и перспективите за развитие на руско-българското сътрудничество в енергийната сфера. В частност, бе разгледан хода на реализацията на прединвестиционния етап на проекта „Южен поток”. Като първостепенна задача бе посочена подготовката на българската част от газопровода и създаването на съвместна проектна компания между „Газпром” и „Българският енергиен холдинг”.
Страните се обединиха около мнението, че „Южен поток” е твърде значим проект от гледна точка на диверсификацията на маршрутите за доставка на руски газ в Европа, както и за повишаване на енергийната безопасност.

Това са официалните становища. Детайлите обаче, които остават скрити от общественото око, са доста любопитни.
Преди няколко дни премиерът на Русия Владимир Путин се обадил по телефона на колегата си Бойко Борисов, споделят източници на Frognews.bg. Помолил го да приеме негов куриер, който щял да му предаде някои съображения на руската страна по отношение на „Южен поток”. Окей, отвърнал премиерът Борисов. Нямало официални протоколи, нито предварителна програма. И на 16 февруари, вторник, със специален самолет на летище София кацнал „куриерът”. Окацало се, че това е самият мултимилионер Алексей Милер, шеф на „Газпром”, предприятие с печалба за 2009 г. почти колкото годишния бюджет на България...

Пред кабинета на българския премиер Милер и сътрудниците му обаче били принудени да чакат петнайсетина минути, за да бъдат приети. Подобно нещо се случвало за първи път от десетилетия насам. Руснаците обаче не показали нервност, а споделили, че е напълно разбираемо министър-председателят да не си нарушава програмата заради тях. Може вътрешно да са си мислили нещо друго, но не го изрекли гласно, което им прави чест. Този епизод ни препраща неволно към унизителната случка, когато българският премиер Сергей Станишев бе принуден да се разхожда из московски книжарници, докато Путин благоволи да го приеме...

При президента Първанов срещата с Милер минала съвсем протоколно, допълват информацията нашите източници. Дежурното предаване на поздрави и вежливи уверения, че отношенията между България и Русия се развиват без сътресения. В смисъл, че Милер го интересуват газовите проекти и парите около тях, а не евентуалният противоракетен щит у нас, за който се разтревожиха във Външно министерство в Москва.

Любопитно е също да се разбере дали премиерът Борисов е пушел своята пура, докато е разговарял в кабинета си с мултимилионера Милер, пратеникът на Путин. Подробност, която сигурно би взривила недоволството на онази част от българите, които търсят „голямото”, а не детайлите. За тях е все едно дали българският министър-председател посреща високи гости от Русия приведен под формата на буквата Г или се държи като равен с равни. Важното е с братушките да сме добре. Което нерядко означава едни да са супер, а други - зле, но на народа да се съобщава средноаретмитичното положение. Тази тъпа политическа сметка ни превърна в ратаите на Европа доста дълго време. Едни 15 минути чакане понякога могат да имат чудодеен ефект върху националното самочувствие, ако са изиграни както трябва. Съвсем друг въпрос е дали новото правителство ще успее да защити българските интереси, както ни уверява от няколко месеца.
На 9 ноември 1989 г. журналистите в Източен Берлин виждат с очите си как членът на Политбюро на компартията на ГДР Гюнтер Шабовски изненадващо отприщва втурването към Стената, обявявайки, че източногерманците могат да пътуват от този момент свободно на Запад. Три години по-късно става ясно, че минути след това Шабовски тихо питал сам себе си: „Дали това е съгласувано със СССР?” Той не е знаел, но с отговора си пред журналисти дава сигнала за край на студената война... Близо пет години след падането на Берлинската стена никой не е знаел също, че войските на ГДР и ЩАЗИ са били в бойна готовност тогава. Малки подробности, които можеха да потопят историята в нещо различно от ликуването в Източна Европа...

Мащабите на двата момента сигурно са различни, няма спор. Но за нас детайлите около отношенията с Москва, Кремъл, Русия и и „Газпром” винаги са имали съдбовно значение. Защото Трети март си е Трети март, но уважението към руските греданидири не бива да се смесва с васалните поклони и угоднически усмивки. Една пура и едни 15 минути чакане имат значение. Някои го наричат „възпитание на чувствата”.

Емил Залов