Гласът на камилчето

Сигурно с времето между тях се е получила онази особена симбиоза, в която двама се разбират почти без думи. Ето, в последния брой на в. „Галерия" излезе едно интервю, почти на цяла вестникарска страница, в което въпросите на колегата заемат доста повече страничен обем от отговорите на интервюирания. Дачков е вестникар и много добре знае как се манипулира и пълни интервю, след като оня отсреща ти казва точно какво да напишеш.

На мен ми отне около час и половина лицето Алексей Петров да отговори на 4 въпроса, като непрекъсното консултираше формулировките с адвокатка. Поводът бе инициативата на проф. Милен Семков да организира инициативен комитет, който на 1 януари догодина да подкрепи Петров за евентуалното му участие в президентските избори през октомври. Новина Петров не произведе, нямаше какво да каже, освен общите фрази, с които забаламосва медиите, за да му обръщат внимание, а дълбока мисъл на стратег, който планира действията и изказванията си три хода напред, не усетих.
Може би съм много прост

Но и простият е в състояние да разбере, че пред него е някой, който страда от остър Наполеонов комплекс за незаменимост и величие.

Погледни Петров, сещай се за Бойко. Между другото откровението на първия арестант в държавата пред колегата Дачков звучи със заглавието „Познавам по-добре Бойко от сестра му и жена му" (няма значение коя му жена, б.р.). Тук се усеща една особена интимност на знанията един за друг, която много скоро може да избликне в публичното пространство. Надявам се, че още има паметливи хора в медиите, които да припомнят какво говореха двамата след убийството на един техен общ познат (Т. Толев) преди години - че са имали обща фирма, която никога не е заработила и пътищата им се разделили. Сега обаче ситуацията е друга - единият е първият политик в държавата, другият първият й арестант, но с амбиции и той да стане политфактор. Като такъв съвсем на скоро на пресконференция в София прес се заяви не кой да е, а и обвиняваният за главен ислямски елемент в България, Али Юзеиров. И той ще е конкурент в „президентската надпревара" с екипника Алексей Петров. За това се сетих между другото.

И нещо друго искам да споделя

Чаках да свърши днешният работен ден. "Колегата", както се наричаше Алексей Петров при двете ни срещи, бе съобщил на колежката, която контактува с него, че тази седмица ще си оправи финансовите отношения със София прес. Екип на агенцията организира на 26 ноември пресконференцията на гражданина под домашен арест в дома му на ул."Арарат" 12. После София прес му разпространи сред медите споменатото вече куцо „интервю". И тази седмица обаче мина, а позивна от "главата на Октопода" не се получи. Ако някой не знае, София прес е агенция, която организира медийни събития срещу ясно формулирани и открито посочени тарифи. В това няма нищо тайно и нищо скрито. Няколко стотин клиенти с най-различни физиономии, цели и стремежи (от Министерството на правосъдието през "Анимус" до бившия мултак Пламен Николов и Али Юзеиров) потърсиха услугите на София прес през последните 3-4 месеца и най-коректно си платиха сметките. Гражданинът Петров явно няма такова намерение.
Халал да са му парите, които дължи на екипа на София прес. Не ми е работа, но не препоръчвам на никой в медийния свят и ПР - агенциите да се заема с медийно обслужване на изявите на Алексей Петров.
А той самият със спестенете кинти може да си купи силно необходимите му подписи за инициативния му комитет. А, ако мисли и за партия, тогава няма да му стигнат и за един измекяр, който да му ходи по чорапки на паркета му за 38 000 лева.

Велислав Русев
www.sofia-press.com

Ако гражданинът Петров се почувства обиден от това, което съм написал, искам да го улесня. Всеки ден се трудя на ул."Славянска"29 и се прибирам с тролей N 2.