Реклама / Ads
16| 11719 |23.12.2023 ПОЛИТИКА

Година на скандали и сглобки: Какво се случи през 2023?

.
Източник: ФрогНюз
Изпращаме поредна година на фона на политически сътресения и скандали у нас. 2023 ще бъде запомнена с много неща - най-малкото България най-сетне успя да сглоби кабинет, след въртележка от избори. Борбата за местна власт преначерта до известна степен картата на политическата власт в страната. Маските на много политици паднаха. Конституцията бе променена и Иван Гешев си тръгна от поста главен прокурор. Какво още се случи? 
 

Поредна година, поредни избори 

 

На 2 април 2023 г. у нас се проведоха поредните парламентарни избори, след върволица от опити да бъде излъчено правителство. В крайна сметка тези избори не произведоха особено различен резултат и разпределението на силите в 49-тото Народно събрание остана предимно непроменено - ГЕРБ се наредиха първи с 69 депутати, след тях - ПП-ДБ с 64, “Възраждане” станаха трета политическа сила с 37 народни представители, ДПС се наредиха четвърти с 36 депутати, БСП се сринаха до 23 мандата, а ИТН се върнаха в парламента с резултат на ръба - 4.11% и 11 мандата. 

 

В крайна сметка този резултат отново не даде категорично мнозинство на нито една политическа партия и се стигна до цикъл от тежки преговори за съставяне на правителство, който доведе до така наречената “сглобка” или “некоалиция”. Каквото и да е името му, в мнозинството в момента влизат ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС. 

 

Този кабинет стана факт почти на магия. Разговорите бяха на път да се провалят заради изтеклия в публичното пространство запис от вътрешната партийна среща на ПП-ДБ, на който се заговори за чистки в службите и изпиране на ГЕРБ. Този запис даде хляб на много от критиците да атакуват властимащите по различни поводи през цялата година. 

 

Кабинетът бе съставен на база на революционния ротационен принцип - правителство с 18-месечен хоризонт като първите 9 месеца управлява акад. Николай Денков с вицепремиер Мария Габриел. Предстои да видим какво ще се случи при ротацията и дали ще има рокади в състава на правителството. Вече има такива заявки. 


.

Какво свърши кабинетът за тези няколко месеца? 

 

В “сглобката” не се работи лесно. Партиите, които влизат в управляващото мнозинство често се оказват насред политически противоборства, обвинения и почти скъсване на несъществуващото между тях споразумение. Поставени бяха няколко приоритета - влизането в еврозоната, законите по ПВУ и влизането на България в Шенген. Напредък по тези въпроси има, но много от тях остават да висят и през следващата година.







“Лукойл”

 

Мнозинството обаче успя да свърши няколко важни неща. На първо място на фона на скандали в парламента беше сложен край на дерогацията за вноса на руски петрол. И това на фона на новината, че компанията продава най-големия си актив у нас - рафинерията в Бургас заради натиск от страна на правителството.

 

Всъщност този натиск бе по-скоро в посока “Лукойл” да плати данъците си. Представители на "Продължаваме промяната - Демократична България", ГЕРБ-СДС и ДПС многократно заявиха, че "Лукойл" дължи стотици милиони на държавата, а премиерът акад. Николай Денков заяви, че руската компания е поела ангажимент да внесе тези пари до края на годината.

 

Рафинерията в Бургас обаче се продава, а премиерът заяви, че всяка ескалация по темата “Лукойл” рискува прекратяване на дерогацията, което би лишило бургаската рафинерия от нефт. Беше изготвен график, по който поетапно да се спре преработването му. От 1 януари 2024 г. се спира износът на нефтопродукти от руски петрол, а от 1 март се спира вносът на руски петрол. Това решение се случи на фона на огромно напрежение в некоалицията - ГЕРБ и ДПС заплашиха да оттеглят подкрепата си спрямо кабинета, след като от ПП-ДБ отхвърлиха предложението им за незабавното отпадане на дерогацията с мотив, че това ще предизвика криза и недостиг, а от там - и повишаване на цените.


.







Два вота на недоверие

 

Кабинетът на акад. Николай Денков не може да се похвали със спокойно “царуване”. След два вота на недоверие правителството оцеля - единият бе внесен заради политиката в сектор енергетика на фона на скандалите с териториалните планове за преминаването към по-чиста енергия, а другият - в областта на отбраната и националната сигурност. 

 

Промяната в Конституцията

 

Конституционна реформа до Коледа. Тази заявка даде депутатът от ДПС Делян Пеевски и в последните дни от 2023 г. депутатите заседаваха ударно - ресорната комисия бистри финалните предложения на извънредни заседания в почивните дни, а парламентът ги прие на второ и трето четене в рамките на два дни на фона на бойкот от опозицията в лицето на ИТН, “Възраждане” и БСП. Левицата обаче склони да се включи в дебатите като гласува открито против всяка една поправка на второ четене, докато ИТН и “Възраждане” отсъстваха от залата. 

 

Какво предвиждат промените? 

 

Основните промени в Конституцията засягат съдебната система. Висшият съдебен съвет се разделя на две - съдийски и прокурорски. Мандатът на главния прокурор се намалява от 7 на 5 години. Има промени по отношение на служебния кабинет като от финалните текстове, приети в зала, отпадна възможността председателят на ВКС да бъде сред опциите за служебен премиер. Стана възможно още депутати и министри да са хора с двойно гражданство като за народните представители изискването е за уседналост от поне 18 месеца. 


.







Годината, в която Гешев си тръгна

 

След промените в Конституцията институтът на главния прокурор не е онова, което беше. Някои заговориха за политическо овладяване на прокуратурата, други помолиха в основния закон да не присъстват текстове, които предполагат, че обвинител №1 на държавата може да бъде престъпник и “да не ритаме главния прокурор като фигура, ако той вече е на земята”. 

 

Така или иначе обаче за главния прокурор на страната 2023 г. беше преломна. Все пак тази година ще се запомни с отстраняването на Иван Гешев от поста след години протести срещу него и призиви за оставката му. 

 

Тази оставка Гешев подаде сам и създаде свой политически проект, за който се спекулираше дълго време. Тя дойде на фона на обвинения от страна на самия Гешев, че олигархията и организираната престъпност искат да го отстранят. Именно поради тази причина според Гешев бе организиран и “атентат” срещу него - взрив пред кортежа му на 1 май тази година. За случилото се знае малко, а извършители и поръчители все още не са посочени. 


.

Убийството на Алексей Петров

 

Няколко бяха знаковите убийства през тази година - като минем през сагата с издирваните братя Галеви, чиито тела се оказаха на територията на страната, минем през показния разстрел на Красимир Каменов - Къро, който бе убит заедно със съпругата си в ЮАР и минем през Алексей Петров, който бе застрелян край столичния кв “Драгалевци”. 

 

Петров бе сочен за архитект на т.нар. “сглобка”. Бойко Борисов заяви, че бившата барета “помогнала” за съставянето на правителството, но Кирил Петков от ПП-ДБ отрича да го познава и да се е срещал с него. 

 

За убийството на Алексей Петров също не се знае много на този етап. В края на тази година стана ясно, че ФБР ще съдействат да се отключи телефонът на бившата барета, за да се проследи комуникацията му.


.







Визитата на Зеленски в България 

 

Ключово бе посещението на украинския президент Володимир Зеленски в България. На това посещение се погледна като на шанс страната ни да покаже непоколебимата си подкрепа спрямо Киев във войната с Русия. 

 

Маските паднаха 

 

Визитата на Зеленски бе ключова и заради срещата му с президента Румен Радев. Всъщност по време на разговорите между двамата държавници Радев нарече войната в Украйна “конфликт”, което не остана подминато от самия Зеленски.

 

"Надявам се хората в България разбират, че това не е конфликт, а война", отговори Зеленски и добави, че не може да се търсят баланс, дипломация и подкрепа за Русия, защото тя иска да разруши НАТО и ЕС.

 

Всъщност през тази една година президентът е обвиняван многократно в проруски позиции. Срещу него е имало и протести с призиви за импийчмънт. Една от най-скандалните му прояви бе по време на откриването на пилона на Рожен, където той заяви, че Украйна “настоява да води войната си с Русия”. 

 

Държавният глава е обвиняван от критиците си, че пред Европа и света “държи поведение”, което няма общо с реториката, която използва у нас.


.







Паметникът на Съветската армия вече не е в центъра на София

 

В цяла сага се превърна преместването на Паметника на Съветската армия от центъра на София. С флекс бяха нарязани частите на МОЧА, което даде поводи за обвинения в едва ли не варварство. Експерти обаче посочиха, че паметникът е сглобяван на място, тежък е и няма как да бъде преместен инак. Предстои фигурите да бъдат реставрирани, а после по всяка вероятност да бъдат преместени в Музея на социалистическото изкуство.

 

Демонтажът на МОЧА обаче предизвика протести - както при изграждането на скелето и вдигането на огражденията, така и при стартирането на самите дейности по преместването му. Всичко се случи на фона на обвинения, че това е незаконно. Областната управа обаче показа документи. 

 

Междувременно Административният съд в София разпореди в последните дни на 2023 г. да се прекрати демонтажът на МОЧА по искане на “Възраждане” и “Изправи се.БГ”. Новината дойде часове след като беше свалена последната част от най-високата фигура на паметника.

 

Това решение ще бъде обжалвано.


.

Местните избори 

 

На 29 октомври у нас се проведоха местни избори - ключови за страната, с голям залог. В крайна сметка се случиха няколко неща - падна бастионът на ГЕРБ във Варна и морската столица има нов кмет от ПП-ДБ. В София също кандидатът на ГЕРБ Антон Хекимян загуби с огромна разлика вота от Васил Терзиев, който е новия столичен кмет. Интересни бяха още изборите в Пазарджик, Кюстендил, Благоевград, където дългогодишното управление на ГЕРБ отстъпи пред кандидатите на ПП-ДБ. 

 

Въпреки че София има нов кмет, Столичният общински съвет е в тупик. До края на тази година СОС е без председател - вече са правени пет опита за избор, но и последният се увенча с неуспех. Ново заседание ще има в началото на следващата година. 


.







Този невероятен Боби Михайлов вече не е начело на БФС

 

Друг голям скандал, който тази година произведе, беше с Българския футболен съюз. Призивите за оставката на ръководството не са новина, но напрежението преля чашата, след като на фона на опасения от демонстрации БФС реши мачът между България и Унгария да се играе без публика. Срещата бе преместена няколко пъти и до последно не бе ясно къде точно ще се проведе. 

 

В крайна сметка мачът се игра на Националния стадион “Васил Левски”, а пред него при огромно полицейско присъствие запалянковци от всички цветове и клубове поискаха оставката на Михайлов заради последни 18-години, в които ръководи БФС. 

 

Градусът на напрежението се покачи допълнително, след като полицията се опита да разпръсне запалянковците с водни оръдия. От агитките хвърчаха пластмасови и стъклени бутилки, мятаха се бомбички. Беше подпален и бус. В сърцето на София са причинени сериозни материални щети. Появиха се съобщения за сериозно пострадали хора. Задържаните бяха десетки. 

 

Заради полицейското насилие се стигна до искане оставката на вътрешния министър Калин Стоянов, който обаче така и не бе свален от поста си. Повдигнаха се и въпроси чий е министърът в кабинета - на ПП-ДБ или ГЕРБ. 

 

2023 г. беше бурна и определено ще бъде запомнена. Какво не успя да влезе в този материал? Скандалите с машинното гласуване. Скандалите с ДАНС. Парламентарните боричкания и още... Истината е обаче, че сме настроени предпразнично. Вероятно и вие. Тръпнем в очакване, за да видим какви предизвикателства ще ни поднесе и новата 2024 г. Дано да е по-благосклонна.

 

Джесика Вълчева

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 7| 5565 |19.12.2023 Христо Иванов: Няма притеснение от това, че промените в Конституцията ще бъдат обжалвани пред КС . 9| 7062 |18.12.2023 Схватка в парламента: Заради "Възраждане" депутатите ще се изказват от място . 12| 6946 |17.12.2023 Христо Иванов: Правителството няма по-добра алтернатива, опозиция не може да предложи такава . 6| 5695 |15.12.2023 Време има, но ще има ли кворум: Какво ще стане с бюджета и конституционната реформа?

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads