Иван Анчев: Не очаквам поврат в отношенията България - САЩ

Това каза в интервю за Faktor.bg Иван Анчев, който има 15-годишен дипломатически опит в Съединените щати. Работил е с администрациите на президентите Джордж Буш мл., Барак Обама и Доналд Тръмп.

През периода 2005 – 2016 г. е работил в посолството във Вашингтон по въпроси на двустранните отношения в областта на сигурността и правоохраната. От 2016 до септември 2020 г. е Генерален консул на България в Чикаго с район на отговорност Средния Запад на САЩ. Доктор по национална сигурност. Член на Изпълнителния съвет на ПП „Републиканци за България“. 

Г-н Анчев, Джо Байдън ли е категоричният победител на президентските избори в САЩ след като вече редица световни лидери го поздравиха?

За мен няма съмнение, че тандемът Байдън – Харис спечелиха тези избори. Знам добре, че с това първо изречение ще разсърдя много мои приятели-републиканци, поддържащи президента Тръмп, но ще ги помоля да прочетат интервюто до края, за да анализираме и изведем българския интерес от тази предстояща политическа промяна в САЩ. И тук се връщам на Вашия въпрос – именно фактът, че всички основни европейски лидери – канцлерът Меркел, президентът Макрон и дори големият фен на президента Тръмп – британският министър-председател Борис Джонсън приветстваха Джо Байдън за избирането му, предопределя и отговора на въпроса.

Какви са възможните версии за реакции на емоционалния и ексцентричен Доналд Тръмп при очертаващата се загуба?

При импулсивна и емоционална личност като президента Тръмп възможните реакции са много, като за някои от тях дори не се й досещаме. Тръмп е непредсказуем. При всички положения ще бъдем свидетели на поредица от съдебни дела, оспорващи изборните резултати и процедури. Това ще видим във всички щати, в които Тръмп счита, че е бил ощетен. Сигурен съм, че въпросът ще стигне и до Върховния съд на САЩ, където не бива да забравяме, че консерваторите имат предимство в съотношение 6:3 гласа. В същото време аз имам огромно доверие и уважение към американската съдебна система и знам, че върховните съдии няма да се поддадат на политическо партизанстване, само и само да победи „нашият“ кандидат. Така че очаквам една оспорвана, но честна съдебна битка. 

Появиха се твърдения на анализатори, че руските специални служби работят в посока Тръмп да не признае победата на Байдън и така да подкопаят демокрацията в САЩ, доколко реален е подобен сценарий?

Имаме ли в едно изречение „руски специални служби“ и „подкопаване на демокрацията“, където й да било по света, не само в САЩ, не трябва да отхвърляме априорно подобна възможност. Кремъл винаги се е страхувал от свободно изразяване на гражданските настроения. Аз бих преформулирал вашия въпрос – напълно възможно е Русия и руските служби да хвърлят големи усилия за влияние върху тази част от американското общество, което е гласувало и подкрепя президента Тръмп. В днешно време, с всички възможности за хибридно влияние чрез медии и социални мрежи, всяко общество е лесно манипулируемо, особено когато насреща си има специалисти по дезинформация. А руснаците винаги са били майстори в дезинформацията – от времето на Студената война, а дори и от преди това – да не забравям лениновото определение за „полезните идиоти“ на Запад. 

Има ли опасност от ескалиране на напрежението, на сблъсъци и бунтове между привържениците на републиканци и демократи?

Лично аз не вярвам да се стигне до сериозни сблъсъци, до „Гражданска война“, както някои прогнозираха. Тук е моментът обаче да се замислим, дали именно тези алюзии за предстояща „нова Гражданска война“ не са с произход извън САЩ, от средите, за които говорихме в предходния  въпрос.

Русия и Китай все още са твърде предпазливи и не са поздравили Байдън, какъв знак за света е тяхното мълчание? 

Да, прави впечатление. Прочетох изявленията днес и на Песков, и на говорителя на китайското Министерство на външните работи. Формално, това са легитимни доводи. Наистина още не се е произнесъл официалният орган по избора на президент. Но нека да не забравяме, че през 2016 г. депутатите в руската Дума пиха шампанско веднага след като Тръмп беше обявен, по същия начин, пак от медиите, за 45-ия президент на САЩ. Но реакциите през 2016 и 2020 г. могат да са различни, това го има в политиката. За Китай също е разбираемо – САЩ са основен опонент, а там на власт очевидно идват президент и администрация, които ще бъдат с по-глобален подход към световните дела. Тази засилена американска активност ще допринесе за преразглеждане и смяна на парадигмата в двустранните отношения – от религиозните права на уйгурите в провинция Синцзян, през търговските войни, та до военно-политическите аспекти на проблемите в Южнокитайско море.  

От тези избори остана горчивият вкус, че и в страната, призвана да бъде стожер на световната демокрация, бяха допуснати тежки нарушения и манипулации, в социалните мрежи дори имаше закачливи и иронични коментари, че даже ДПС не си позволява подобни волности в Столипиново -  как ще се очисти САЩ от тези съмнения?

Много се говори за нарушения на изборните правила, за изборни манипулации, за гласували отдавна починали хора и т.н. Аз не мога да взема отношение по този въпрос, не мога да кажа „така е“, нито да кажа „не е вярно“. Единственото, което знам е, че американската правоохранителна и правораздавателна система работят перфектно, т.е. нека да се разследва всеки един сигнал, дори и най-малкият и незначителен, и ако се намери  престъпление – виновните да се подведат под отговорност и да бъдат наказани с цялата строгост на закона. Ако не бъдат установени нарушения – още по-добре, ще се знае, че играта е била честна. Оспорвана, но честна. Лично аз вярвам именно в подобно становище.  

Ще промени ли Байдън политическия курс в отношенията САЩ – Русия, след като даде такива заявки в предизборната си кампания? 

Г-н Байдън изведе много добра и ясна външнополитическа рамка по време на своята предизборна кампания. Той събра отличен външнополитически екип, който има задълбочени познания и най-вече ясна визия за развитието на американската външна политика. Преди няколко месеца, в началото на кампанията, от името на Джо Байдън се появи една статия във „Форин Афеърс“, която беше озаглавена „Защо Америка трябва да води отново?“. Самото заглавие дава отговор на въпросите около характера на бъдещата външна политика на Байдън. Америка приключва с изолационизма, което е добре не само за Европа, но и за целия свят. От това, разбира се, няма да са доволни Русия, Китай и техните сателити. При бъдещата администрация на Байдън отново ще видим една лидираща Америка, която няма да намига с едно око на авторитарни лидери, а в същото време да се мръщи на своите съюзници в НАТО. 

Да очакваме ли видима промяна на Вашингтон в отношенията към ЕС и НАТО?

Именно тук е най-голямата ми надежда по отношение на администрацията на Байдън, а именно: заздравяване на накърнените през последните 4 години отношения САЩ – ЕС и САЩ – НАТО. Защото само когато е имало здрави и силни отношения между САЩ и Европа антагонистите на свободния свят са били в отбрана или дори отстъпление. Нека не забравяме, че Берлинската стена падна не заради Горбачов, а заради военно-политическия, икономически и морален разпад на Съветския съюз. Но до този разпад се стигна защото в евро-атлантическите отношения по това време лидери бяха Рейгън, Тачър и Хелмут Кол. Истински визионери! Време е този тип отношения да бъдат възродени. В днешния ден има и допълнителни фактори, които следва да се вземат предвид – Желязната завеса е паднала преди 31 години, време за което се утвърдиха нови силни и млади (от гледна точка на евроатлантическата парадигма) играчи в района – Балтийските държави и Полша, Украйна (сама за себе си) и Югоизточния фланг на НАТО и ЕС – Румъния и България. Това са новите сили на по-засилената евроатлантическа солидарност. Посредством инструменти като Инициативата „Три морета“ свързаността помежду тези ключови партньори може да стане още по-силна и стабилна. В „Три морета“ водеща роля играят Съединените щати, но все по-голям интерес проявява и Германия. У нас до скоро за инициативата се говореше само в тесните експертни среди на хората, занимаващи се с външна политика. Благодарение на убедени евроатлантически гласове, например Цветан Цветанов и неговият Евро-атлантически център за сигурност, тази инициатива доби по-широка известност у нас. Наскоро дори срамежливо се присъединихме към Инвестиционния фонд на „Три морета“ с минималната вноска от 20 млн. евро. За справка – Полша и Румъния внесоха съвместно 500 млн. евро, Съединените щати – 1 млрд. долара. Но все пак нашата вноска, макар и символична, е по-добре от нищо.

В един ваш коментар преди вота в САЩ бяхте категоричен, че независимо от изборния резултат, поврат по отношение на България няма да има. И все пак за какви предизвикателства трябва да е готова София? 

Така е, потвърждавам моята прогноза от преди изборите за президент в Америка. Поврат по отношение на България не може да има, защото сегашното ниво на двустранни отношения между България и САЩ е много добро – имаме активен двустранен диалог във всички области. Политико-военната сфера и правоохранителните връзки са на традиционно високи нива, при все, че на мен ми се иска да видя още по-голяма активност в тази сфера. Не смея и да мечтая за ниво като полско-американските отношения в политико-военната област, но поне ми се иска да вярвам, че следващото българско правителство ще се опита да достигне отношенията между Румъния и САЩ във военната сфера. Нашите румънски приятели предприеха много навременни и точни решения и в момента България изостава поне с една обиколка, ако ми позволите подобна спортна терминология, във военното сътрудничество. Ако говорим чисто времево, няма да има развитие на отношенията между администрацията на Байдън и сегашното българско правителство, защото няма да има време за подобно нещо. Новата администрация във Вашингтон ще се формира и подпълва с титуляри през януари – март 2021 г., та дори и след това, т.е. във време когато България вече ще е в предизборен период. При всички положения, отношенията на президента Байдън и неговата администрация ще бъдат със следващото българско правителство. Надявам се там да има значимо присъствие на евроатлантически поддръжници.

При все, че пред следващото българско правителство ще има въпроси, които ще бъдат трудни за обяснение – например, защо Турски поток е изграден със заем, изтеглен от българска държавна компания, за да се построи един газопровод, който обслужва единствено интереса на руската страна?

Друга потенциална „нова“ тема би била приключването на интерконектора за втечнен газ между България и Гърция. Аз съм бил на десетки двустранни срещи във Вашингтон, по време на които този въпрос е бил повдиган от американската страна. И в продължение на 11 години ние повтаряме мантрата „строим го, строим го“... А дори и днес тази газова връзка още не е построена, последно до колкото знам, разчетите са за 2021 г. Десет години се строи! А е три пъти по-къса от Турски поток, който вече е почти готов? Вие, ако бяхте новоизбран президент, нямаше ли да се поинтересувате защо това е така? Така че, краткият отговор е: не очаквам поврат в отношения, но искрено се надявам, че ще има пренареждане на приоритетите и рестарт на говореното между двете държави – от общи формулировки и стремеж към купуване на политически индулгенции, нещо което пред Америка не работи, към ясен структурен диалог по различните секторни политики. 
  
Очакванията са за една нова Америка с Джо Байдън – колко нова ще бъде тя?

Зависи кой гледа и от коя гледна точка има очаквания за „новата Америка“. Либералът ще види една освободена от грубия тон и разединенията Америка, консерваторът ще види Америка, надвиснала над ръба на пропастта, докъдето са я докарали социалистите, т.е. Байдън и компания. Разединението в американското общество е факт, в момента то е огромно. И много трудно ще бъде заличено. Аз не мога да си позволя да давам рецепти за решаване на проблемите на американското общество. Най-малкото, защото не живея там. Мен ме интересува българското общество, развитието и перспективите пред България. Но ще си позволя да Ви отговоря с една мисъл на френския философ Алексис дьо Токвил, който още през 1835 г. в своята знаменита книга „За демокрацията в Америка“ казва: "Величието на Америка не е в това, че е по-просветена, от която и да е друга нация, а в нейната способност да поправя недостатъците си".

Източник: republikanci.bg