Косово: независимостта, която трябва да сложи край на всички независимости

Владимир Шопов, https://vshopov.blog.bg

За Първата световна война някога се е казвало, че ще бъде „войната, която ще сложи край на всички войни". Някои са се опитвали с този аргумент да мотивират своето участие във нея, други да приемат неизбежния конфликт, трети наистина са се надявали, че сблъсъкът и разрешаването на натрупаните противоречиви интереси ще донесат траен мир и спокойствие. Задаващата се независимост на Косово протича по идентичен мисловен сценарий. За едни тя е най-простото решение на твърде оплетен случай, за други е поредна кауза за самоопределение, за повечето - Косово е независимостта, която трябва да сложи край на всички други възможни независимости. Чувството на неизбежност е вече доминиращо, независимо от различните интерпретации на неговия произход. Основната задача оттук нататък трябва да бъде избягването на ситуация, в която Косово и/или Сърбия да изберат да се превърнат в самозатворени общества, които генерират напрежение, нестабилност и безперспективност.

Понастоящем наблюдаваме последните маневри по подготовката на обявяването на независимостта на Косово. В Прищина активно „координират" и фиксират точния момент на тържественото събитие, активно се работи по самия текст на декларацията като за това дори е създадена работна група, албанският президент бе в Косово в края на миналата седмица, за да „даде уверения", че бъдещето няма да донесе „промени на границите". САЩ вече губят търпение и постоянно подканват ЕС да формулира единна позиция и да подкрепи независимостта на Косово. Самият ЕС продължава да търси окончателна формула, за да заобиколи невъзможността от пълно съгласие сред 27-те относно Косово, макар одобреният мандат за изпращане на мисия по опазване на законността и реда да дава достатъчно основа за действие. Сравнително ясно са оформени групите страни вътре в самия ЕС: привържениците на независимостта в лицето на „големите" - Великобритания, Франция, Германия; по-твърдите опоненти като Испания, Румъния; „седящите на оградата" като България. Очевидно е, че няма да има и резолюция на Съвета за сигурност. Русия утвърди своите позиции в Сърбия след последния пакет енергийни споразумения и пое ангажимент да блокира всичко, свързано с независимо Косово в рамките на ООН.

Резултатът от президентските избори в неделя настина ще има решаващо значение за бъдещето на Сърбия и региона. Този път клишето е вярно. На пръв поглед, самото сръбско общество изглежда разделено, както и преди четири години. За една част от него, националистическият проект и негово възможно продължение остават основната отправна точка. За друга, „европейската перспектива" е единствената, която осмисля бъдещето на страната. Отвъд това механично деление обаче, стои желанието за членство в ЕС, но не на толкова висока цена (загубата на Косово). Всъщност, на ниво обществени нагласи, отликите между отделните групи идват от различната склонност тя да бъде платена. ЕС така и не успя да направи големия подарък на поддръжниците на Борис Тадич, а именно - подписване на споразумението за асоцииране и стабилизиране, поради твърдата позиция на Холандия за необходимостта от пълно сътрудничество със съда в Хага. Повечето анализатори отчитат това като сериозен неуспех, но пропускат наближаващото посещение на Франко Фратини, по време на което той ще загатне за възможността от постепенно вдигане на визовия режим с ЕС, което всъщност, в момента удря много по-тежко самочувствието на сръбските граждани.

В чисто политически план, избирането на Томислав Николич носи далеч повече рискове, отколкото преизбирането на Тадич. Алтернативата е между продължаване на бавното, все още несигурно, но вече започнато приближаване към Европа и нов опит за самозатваряне, подкрепено от геополитическата и икономическата експанзия на Русия. Това е и основната заплаха за самата Европа и за България. Евентуалното избиране на Николич ще смени политическия „ключ" в региона - от постепенно разрешаване на конфликти и противоречия към нова разделителна линия, която ще комбинира етническо, националистическо, авторитарно и непазарно.

В Косово със сигурност предпочитат преизбиране на Тадич, но плановете им за обявяване на независимост в крайна сметка няма да бъдат променени и от евентуално избиране на Николич. Външнополитическите въпроси около предстоящата независимост са били многократно дискутирани: основания за самоопределение, използване като нов прецедент, международно-правни неясноти и т.н. Така или иначе, добре договорените разделяния и обявявания на независимост са изключения, и в повечето случаи надделява силата на някакво статукво и международната коалиция, която стои зад общността, търсеща признаване.

В настоящата ситуация е ясно, че независимо Косово ще има, но то дълго време няма да бъде пълноценен член на международната общност. Основната цел на задаващия се европейски протекторат трябва да бъде именно извеждането на бъдещата държава от клещите на полукриминалната икономика и политика, която в момента функционира като затворена система и която генерира несигурност, престъпност и емиграция. Дългосрочният евроатлантически ангажимент към момента представлява единствената възможност това да се промени в посока, която е от полза и за България. В същото време, и както ЕС постоянно декларира, на всички други потенциални борци за независимост в региона трябва ясно да се обясни, че Косово не е модел за протекторирано изграждане на нови национални държави, а еднократно усилие, чиято наложителност дойде с прилагането на сръбския националистически проект. Комбинацията от подобен ангажимент и преизбирането на Тадич в Сърбия изглежда в момента най-добрата възможност за разрешаване на един от последните тежки проблеми на Балканите.