Понеделник, 22 Октомври 2018, 12:00
Frognews
2| 3341 |27.09.2018

Отбранителна политика за 10 години, 15 милиарда и 20 проекта, предлага Демократична България

.
10 години, 15 милиарда, 20 основни проекта за основни способности – основа на съгласието е увеличаване на разходите за отбрана на 2% от БВП от 2020 година, ангажиране на над 20% от тях за придобиване на нови способности и изследвания и поне 20% за подготовка и поддръжка на способностите. Такъв обществен договор за отбранителната политика до 2030 година предлага ”Демократична България”.

Целта на този договор е да се спечели обществена подкрепа за инвестиции в модернизацията на отбраната.

 

България повече не може да се самозаблуждава, че е възможна модернизация на въоръжението и техниката от времето на Варшавския договор. Необходимо е решително цялостно модернизиране, без което ще се достигне до технологичен колапс.

 

Вижте пълния текст на предлагания обществен договор:

 

Военната доктрина от 1999 г. бе първият обществен договор за отбранителна политика, трасирал пътя ни към НАТО и ЕС в края на 20-ти век.

2. Днес, 20 години по-късно, България е изправена пред сериозни предизвикателства в сферата на сигурността и отбраната, като част от тези два съюза:

2.1. Средата за сигурност е далеч по-сложна, особено след 2014 година:

на юг/югоизток, дори след военното поражение на така наречената "Ислямска държава“ развитието на ситуацията в Афганистан, Ирак, Сирия, Либия е източник на несигурност за Европа и в частност за България;

на Изток, агресивната политика на Русия с анексирането на Крим и поддръжката на сепаратистите в Източна Украйна, заедно с историята на конфликта в Грузия, Молдова, както и напрежението Армения-Азербайджан си остава много сериозен риск за сигурността;

на Запад, въпреки желанието на България да има още един стабилен и демократичен съсед, член на НАТО и ЕС, Сърбия следва двойствена политика, която е потенциален източник на нестабилност за региона.

2.2. НАТО се развива в посока нови командвания, нови елементи на структура на силите, по-висока готовност и ново измерение на бойното поле – кибер-пространството.

2.3. Общата европейска отбрана, макар и бавно, придобива очертания и модел.

3. Необходимо е изработване на ясна национална позиция за постигане на съгласие в НАТО за нова стратегическа концепция или дългосрочна визия при следващата среща на върха на Алианса, както и за нашето участие и развитие на Общата европейска отбрана.

4. Предстоят решения, които изискват национално съгласие и мащабна програма за развитие на отбранителните способности. Необходимо е да привлечем във въоръжените сили мотивирани млади българи, които да бъдат подготвени по съвременни стандарти, за да дадат своя принос за отбраната на страната ни. Необходимо е преминаване на ново технологично равнище чрез програма за модернизация на армията. Критично необходимо е разпространението на разбирането, че отделният гражданин, чрез своето доброволно участие или чрез своите данъци има пряк принос и отговорност за отбраната на страната.

5. Стълбовете, на които се основава бъдещото развитие на българската отбрана са четири: Хората, Модернизацията на въоръжените сили, Съюзната интеграция, Системата за управление и Гражданската подкрепа и контрол.

6. Въоръжените сили се нуждаят от мотивирани млади хора, които да изберат военната професия и да станат гръбнака на българската отбрана.

6.1. Подготовката за отбрана в училище, във висшите училища, специалните програми в сферата на националната сигурност и отбрана следва да се интегрират в единна система, заедно с развитието на резерва на въоръжените сили, както и реализация на други идеи от опита на съюзниците ни от НАТО и ЕС за подготовка на гражданите за отбрана на страната ни.

6.2. В условията на свободния пазар на труда, възможността на въоръжените сили да привличат и задържат необходимия им човешки потенциал в основна степен зависи от заплащането и условията на служба и живот, които могат да предложат. Атрактивността на условията зависи както от по-високите разходи за отбрана, така и от освобождаването от ненужни функции, които не допринасят пряко за боеспособността на армията.

6.3. Важна роля за мотивацията и боеспособността заема възможността хората в отбраната да се съсредоточат върху основното си предназначение – бойната подготовка. Това изисква въвеждането на съвременни информационни технологии, отпадане на несвойствените задължения и облекчаване на системата за управление.

6.4. Издигането на боеспособността, готовността и професионалната подготовка изисква участието в многонационални формирования и заемането на международна длъжност да се превърне от изключение в практика за всички ръководни длъжности от Началника на отбраната до най-ниско тактическо равнище.

7. България повече не може да се самозаблуждава, че е възможна модернизация на въоръжението и техниката от времето на Варшавския договор. Необходимо е решително цялостно модернизиране, без което ще се достигне до технологичен колапс. Модернизацията трябва да ни позволи да преминем на ново технологично равнище, да бъдем оперативно съвместими със съюзниците ни и да превърнем българската отбранителна индустрия в интегрална част от евроатлантическата технологична база.

7.1. 10 години, 15 милиарда, 20 основни проекта за основни способности – основа на съгласието е увеличаване на разходите за отбрана на 2% от БВП от 2020 година, ангажиране на над 20% от тях за придобиване на нови способности и изследвания и поне 20% за подготовка и поддръжка на способностите. Това е среда, в която може да се използва по най-добрия начин човешкият потенциал в отбраната – най-ценният компонент в тази сфера.

7.2. Развитие на изследователско-индустриален клъстер “Отбрана и Сигурност” и Индустриалния форум;

7.3. Ускорено извеждане на остарялата техника и утилизацията ѝ в сътрудничество с производителите и съюзниците от НАТО и ЕС;

7.4. Развитие на потенциал за придобиване и поддържане на способности, с използване на агенциите на НАТО и ЕС;

7.5. Развитие на системата за придобиване и поддръжка за покриване на целия сектор за сигурност.

8. Постигането на действителна интеграция изисква предприемането на редица конкретни мерки:

8.1. Развитие на участието ни в многонационален корпус на НАТО в Солун, многонационална дивизия на НАТО в Букурещ и домакинстване на поне една многонационална механизирана бригада и бригада Специални сили, което съществено ще повиши отбранителния потенциал и ще демонстрира солидарността в НАТО. Национален приоритет ще бъде и участието ни в многонационални подразделения от Общата европейска отбрана на територията на България или ЕС (Европейска инициатива за интервенция).

8.2. Последователни действия за постигане на домакинство на Агенцията за гражданска защита на ЕС.

8.3. Важността на Черно море за ЕС ни позволява заедно да търсим възможност за общи европейски военноморски сили с разширено натовско присъствие, на ротационен принцип, както в региона, така и по морските граници на ЕС. Изграждането на съвместна система за морско патрулиране, наблюдение, опознаване и управление ще подобри решително сигурността в Черно море и ще разшири възможностите за сътрудничество със съюзниците от НАТО, ЕС и партньорите ни, а координационният център Варна към НАТО и ЕС ще е солидарен български принос към усилията на Румъния и Турция за сигурност в региона.

8.4. Усилване на военновъздушните способности на НАТО и ЕС в района на Черно море при ограничените възможности на България изисква създаване и на съвместна ескадрила от инициативата за готовност със съюзно ротационно участие.

8.5. Отбраната вече официално включва и кибер-пространството, а хибридните заплахи налагат координация на всички елементи на правителството и администрацията. Министерство на отбраната с елемента за интеграция на силите на НАТО (и ЕС) и останалите организации от системата за национална сигурност трябва да развие национална система за кибер–отбрана и защита от хибридни рискове, интегрирана в мрежата на НАТО и ЕС.

8.6. Модулът за комуникация и информация на НАТО в България ще е модел за развитие на полева система за управление с възможност за бързо федериране при учения, операции, мисии и отбранителни дейности в целевите мрежи на НАТО и ЕС.

8.7. Структура на българските въоръжени сили с многонационални елементи на наша територия и участието ни в структурите на силите на НАТО и ЕС определят както националните способности, така и специализацията на въоръжените ни сили и основните приоритети в превъоръжаването. То ще се извършва чрез участие в многонационални проекти, за реализиране на ползите от съвместно финансиране и чрез агенциите на НАТО и ЕС, при ангажимент за интеграция на индустрията и изследователския сектор на България в европейската и натовската индустриални и изследователски бази за отбрана.

9. Решенията по тези три въпроса ще определят числеността и специализацията на армията ни, както и балансирането на сектора за сигурност като цяло в съюзна среда, в зависимост от нивото ни на амбиция, наличните ресурси, взаимодействието със съюзниците и придобитата техника и оборудване.

9.1. Необходимо е създаване на организация за трансформация на отбраната и сектора за сигурност, която да обединява изследователските звена, образователните институции и тренировъчните центрове, интегрирани в рамките на Съюзното командване по трансформация и Европейската агенция за отбрана, така както структурата на силите е интегрирана в НАТО и ЕС (Общата европейска система за отбрана).

9.2. За придобиване и поддържане на способности ни е необходима организация, близка по задачи и капацитет на агенциите на НАТО – Агенция по поддръжка и придобиване на НАТО (NSPA – Support and Procurement Agency), Агенция по комуникации и информация на НАТО (NCIA – Communications and Information Agency), както и Агенция за съвместно сътрудничество по въоръженията (OCCAR – Organisation for Joint Armament Cooperation) на ЕС, с възможност за съвместна работа по програмите за превъоръжаване.

10. Гражданска подкрепа и контрол. Съгласието по съдържанието на този обществен договор за отбранителната политика на България в НАТО и Общата европейската отбрана до 2030 г. е необходимо условие за успех в трансформацията. Съгласие трябва да се търси не само с политическите сили, но и с неправителствените организации, академични институции, индустрията, гражданите, гражданските организации, синдикатите, професионалните и браншовите организации и не на последно място с експертите в сферата на отбраната от администрацията и въоръжените сили. Без решителната подкрепа на българското общество нашата отбрана ще продължава да остава в плен на краткосрочни популистки решения, които подкопават нашата независимост и суверенитет и носят риск за сигурността на всеки гражданин и всяко семейство.

10.1. Национално съгласие е необходимо, както за резултати у нас, така и за развитие на националните ни позиции в рамките на НАТО и ЕС (Европейска инициатива за интервенция) и в регионални формати за сътрудничество, особено с държавите от региона между Балтийско, Черно и Адриатическо море.

10.2. Българските граждани трябва да бъдат убедени, че разходите за въоръжените сили ще бъдат използвани за повишаването на капацитета на националната отбрана и тяхната и на техните семейства сигурност.

10.3. Не на последно място – обществената подкрепа се изразява не само чрез готовността за реформи и отделянето на финансови ресурси, но и чрез прякото участие на гражданите. На българските граждани, които не са готови да изберат военната професия или службата в резерва, трябва да бъде осигурена възможност за даване на личен принос към отбраната на страната. Така, под стриктен законов контрол ще бъде приложен на практика демократичният принцип, че всеки гражданин, чрез своите данъци или личното си участие допринася за отбраната на страната.

 

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Акад. Георги Марков: Политиците трябва да живеят за политиката, а не от политиката 9| 4414 |20.09.2018 . Плевнелиев пак остър към Радев: Във външната си политика е нула 31| 5616 |10.09.2018 . Богомил Николов пред Фрог: Нито имаме свободен пазар, нито политика за енергийната бедност 0| 3238 |02.07.2018 . Първан Симеонов пред Фрог: Политиката ни е като пломбата - отгоре гладка, но нервът отдолу работи 3| 5588 |12.06.2018

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах