Парчета от световната мозайка през 2008 година

През февруари властите в Косово с подкрепата на Европейския съюз и Съединените щати провъзгласиха независимост, независимо от възраженията на Сърбия и Русия. В Белград се проведоха масови демонстрации, които сръбската столица не помнеше от времето на натовските бомбардировки през 1999 година. Властите в Белград предприеха редица стъпки, но не можаха да осуетят признаването на независимостта на Косово. Сръбското население в Косово отказа да се подчинява на албанските власти, редът там се крепеше от мисия на ООН до края на август, а от есента контролирането бе прехвърлено на Европейския съюз. Резултатът в края на годината показва, че Косово вече е признато от над 50 държави, в това число и Съединените щати. Но тези страни, които даже не желаят да разглеждат въпроса са Русия, Китай, Индия и Бразилия. Косовският прецедент отчасти послужи и като тласък за събитията в Кавказ. В Москва нееднократно са отбелязвали, че така наречените самопровъзгласили се републики като Абхазия, Южна Осетия и Приднестровието, де факто се явяват някакви държавни образувания към които не трябва да има различен подход от този към Косово. Интересно е да се отбележи, че след въоръжения конфликт през август 2008, Южна Осетия и Абхазия получиха официална политическа и военна подкрепа от Русия, която призна тяхната независимост. А на Грузия едва ли в близко историческо време ще се удаде възможност да върне тези територии под свой контрол. Освен независимостта на Косово, на Балканите се случи още едно знаково събитие през 2008 година. След дванайсетгодишно търсене сръбските власти арестуваха и предадоха на Хагския трибунал Радован Караджич, бивш лидер на босненските сърби. На Запад той се счита за един от най – опасните военнопрестъпници, тъй като е обвинен в организирането на масово убийство на босненски мюсюлмани в град Сребреница и други престъпления срещу човечеството. Караджич не само, че не признава своята вина, но сам обвини някои западни държави в предателство. Той твърди, че между него и американския дипломат Ричард Холбрук е имало уговорка да не бъде съден, ако престане да се занимава с политика и не се меси повече в общественополитическия живот. Реалният процес срещу Радован Караджич все още не е започнал, а в някои среди има опасения, че откровенията на бившия лидер на босненските сърби могат да нанесат доста вреди на американската дипломация. И ако на Балканите основната точка на противопоставяне през изминалата година между Русия и Запада бе Косово, то в Източна Европа главен пункт на разногласията се оказа разполагането на елементи от американската противоракетна отбрана в Полша и Чехия. Американците постигнаха пробив в Чехия, където договорките по темата бяха одобрени от горната камара на парламента. Остана одобрението от долната камара и президента, но то едва ли ще бъде проблем. В Полша преговорите завършиха с подписването на ниво външни министри, но няма срокове за одобрение от парламента. Русия дълго време обещаваше адекватен отговор и в края на ноември обяви намерението си да разположи в Калининградска област ракетни комплекси
„Искандер”, които покриват американските противоракетни установки в Полша и радарите в Чехия. Освен това се очаква новата американска администрация, управлявана от Барак Обама, да преразгледа някои аспекти по разполагането на елементи от американската противоракетна отбрана в Европа, отчитайки както притесненията на Кремъл, така и необходимостта от съкращаването на военните разходи в условията на финансова криза. В основата на разполагането на елементи от американската противоракетна отбрана стоят аргументите Европа да бъде защитена от евентуални удари на държави като Иран и Северна Корея. В една от най- изолираните държава в света – Северна Корея, текат нещо като промени, през юни тази година пред обективите на телевизионните камери бе унищожена охладителната инсталация на ядрен реактор, което трябваше да символизира настъпването на процеса на ядрено разоръжаване в активна фаза, а след това да последва изтриването на Пхенян от черните списъци на САЩ на държави, които подкрепят тероризма. Северна Корея привлече внимание и с друг факт – в началото на август се появиха съобщения за рязко влошаване на здравето на 66 – годишния лидер Ким Чен Ир. По неофициални информации той е прекарал инсулт и е бил частично парализиран. В отговор на това севернокорейските власти започнаха периодично да публикуват негови снимки и да излъчват кадри от негови работни посещения. Също така се засилиха очакванията, че в Северна Корея ще има смяна по върховете, което ще доведе и до промяна във вътрешно и външнополитическия курс на страната. През това време стана ясно, че в Китай са се разработвали стратегии, които да попречат при евентуална смяна на властта в Северна Корея страната да се ориентира към Запада. Една от причините в Пекин да правят подобни стратегии вероятно е масираната кампания в подкрепа на независимостта на Тибет, с която Китай се сблъска. През март в Пекин бе приет закон, който дава право на комунистическите власти да назначават будистки лама. В същия ден в Непал започнаха масови демонстрации на тибетци, които веднага се разпространиха в столицата на автономния район – Лхаса. Според официални данни  в разгара на безредиците са загинали няколко десетки души, а представители на правителството на Тибет в изгнание твърдят за стотици жертви. Вълненията в Тибет бяха в своя разгар по време на заключителната подготовка за провеждане на Олимпиадата в Пекин, която борците за тибетска независимост призоваха да бъде бойкотирана. Плъзнаха слухове за подготовка на терористични актове и китайските власти предприеха безпрецедентни мерки за сигурност. Олимпиадата все пак премина без никакви произшествия, а протестите за Тибет заглъхнаха. Малко преди това се наложи на Китай да преодолее последствията на голямото стихийно бедствие, застигнало най – многолюдната държава в света – Съчуанското земетресение, което разлюля няколко местни провинции със 7,8 по Рихтер. Загинаха над 70 000 души, десет милиона китайци останаха без покрив, а щетите от природната стихия се изчисляват на 150 милиарда долара.
На азиатския континент се случи и най – големия терористичен атентат през изминалата година. Десет терористи, подготвени от пакистанската екстремистка групировка „Лашкар и Тайба” откриха огън в най- многолюдните райони на финансовата столица на Индия Мумбай, след това се барикадираха, вземайки заложници в два от най – луксозните хотели на града. Операцията  по унищожението на терористите отне два дни, загинаха около 200 души, а над 300 бяха ранени. С подкрепата на Съединените щати Индия поиска от Пакистан да предприеме спешни мерки за неутрализирането на терористични групи, които заплашват съседни държави. Междувременно в самия Пакистан през август подаде оставка генерал Первез Мушараф и властта премина в граждански представители. Взривове и други терористични актове следваха в Пакистан през ден – два, докато траеше промяната. Не толкова трагично и драматично се развиваха събитията в Тайланд, където няколкомесечното противопоставяне на опозицията и властите доведе до ставката на министър – председателя. Заложници на местните политици се оказаха туристите, които в продължение на седмици не можаха да напуснат иначе гостоприемните тайландски хотели, след като привърженици на опозоцията блокираха летището в Бангкок за да свалят управляващите от власт. Ситуацията в Близкия изток не претърпя кой знае какви промени и си остава стабилно неспокойна. ( Бел. на редактора – Положението ескалира днес, когато Израел нанесе въздушен удар по бази на групировката Хамас в ивицата Газа)
В Афганистан международният контингент водеше боеве с променлив успех с талибаните, а в Ирак всекидневните терористични актове вече не впечатляват почти никой. Борбата с терористите бе пренесена в съседна Сирия, където американски спецчасти направиха десант в търсене на  на главатари на терористични групировки, но жертви на спецоперацията се превърнаха мирни граждани. В Израел с обвинения в корупция подаде оставка премиерът Ехуд Олмерт и в момента страната очаква парламентарните избори, които са насрочени за февруари 2009 година.
Традиционното за близкоизточния регион насилие се разпространи и в морските ширини, където пирати от опустошената от гражданска война Сомалия едва не парализираха корабоплаването в северозападната част на Индийския океан. От началото на годината пиратите превзеха  40 кораба, а нападенията бях над 100. Най- голямата плячка за морските разбойници се оказа танкерът „Сириус стар”, превозващ два милиона барела нефт на стойност 100 милиона долара. В края на тази година в плен на сомалийските пирати се намират 15 кораба с общо 300 души екипаж. Във връзка със сложната ситуация ООН разпореди достъп в териториалните води на Сомалия на военни кораби от трети страни. В борбата против пиратите се включиха страни – членки на НАТО, Индия, Южна Корея и Русия, които патрулират в Аденския залив. Съединените щати настояха ООН да приеме резолюция, която дава правото пиратите да бъдат преследвани не само по море, но и по суша. Африка бе забелязана от световните средства за масово осведомяване заради войната в Демократична република Конго (бивш Заир) и вълненията в Зимбабве, страна управлявана фактически от своята независимост досега от Робърт Мугабе. Зимбабве постави световен рекорд по инфлация, възлизащ на 230 милона процента годишно, а цената на един хляб достигна 35 000 000 местни долара в средата на декември. На запад през Атлантическия океан от Африка към Южна Америка, където все повече сила набират левичарските идеи. На този континент се оформи нещо като нов социалистически лагер, в който влизат Венецуела, Боливия, Еквадор и Никарагуа, разбира се и Куба. През февруари Фидел Кастро предаде властта си на своя брат Раул. Изменението на политическата обстановка на континента доведе и до руско военно присъствие там. Във Венецуела долетяха стратегическите бомбардировачи ТУ - 160, а в Карибско море се появиха кораби от руския Северен флот, начело с тежкия атомен крайцер "Петър Велики". Руските моряци проведоха съвместни учения с венецуелските си колеги за пръв път от Втората световна война насам, като преминаха през Панамския канал. След това те посетиха стария си руски, а преди съветски приятел в Никарагуа -  Даниел Ортега.

lenta.ru

превод: Александър Иванов