Позорна, вместо бяла тишина
Синът на г-жа Ненкова - Александър Ненков - е депутат от ГЕРБ. Предполага се, че младият политик също е заклет гербаджия. Иначе нямаше да е там, където е. То се знае.
Съпругът на Юлия Ненкова - Румен Ненков - е бил години наред зам.-председател на Върховния касационен съд. От 2009 г. е член на Конституционния съд. Той бе от малцината, които възроптаха срещу запазването на депутатските права на Делян Пеевски около скандала с назначаването му за шеф на ДАНС. Изрази смело мнение по онова време, което съвпадаше с това на номиниралия го ГЕРБ. Със сигурност и г-н Ненков е заклет гербаджия.
Формално няма конфликт на интереси. Формално всичко е наред.
Но тишината е стряскаща. Никой от т.нар. опозиция дори не гъкна срещу предложението на ГЕРБ за нов председател на КЗК. Никой не попита, как г-жа Ненкова ще спазва закона спрямо нароилите се и наредили са на яслата фирми, близки до ГЕРБ? Как ще проверява точно тях при печеленето на обществени поръчки, европроекти и пр. Все едно Главният прокурор Сотир Цацаров, заместникът му Борислав Сарафов и шефът на НАП Бойко Атанасов да тръгнат да проверяват Делян Пеевски... Смешно е, разбира се.
И тогава за какво ни е КЗК, щом ще проверява другите и ще защитава интересите на ГЕРБ в бизнеса и икономиката? Дори да искат, номиниралите я не могат да опровергаят подобно съмнение. А съмнението го има, защото едно цяло семейство заема особено важни позиции все от името на една партия. Смущаващо е някак, при всички лични качества и достойнства на Ненкови и сие...
В случая обаче най-позна е тишината. Тишина на овчедушието. Тишина на страха. Тишина на статуквото.
Интересно, какви разговори ще се водят в семейство Ненкови по време на неделните обеди? За изкуство, разбира се...
А Юлия Ненкова може би е добър специалист и честен човек. Може би, но партийната сянка нашепва друго.
И какво ни остава на нас, дето никой не ни пита за нищо? Ами пускаме си Бяла тишина на Георги Минчев, която не е поздрав към ГЕРБ, нито към останалите партии. Просто е спомен за нещо смислено и готино.
Бяла тишина
Късен гларус над нас прелетя,
бързи спомени в мрака препуснаха
и подирихме пак любовта
в топлината на устните,
но намерихме само една - тишина.
Беше тихо във наште сърца,
беше тихо в очите притворени
и стояхме със тъжни лица,
и се вслушвахме в спомена,
но дочувахме само една - тишина.
В нощта птица пак лети,
в нощта тихо тъгуваме аз и ти.
Над морето изгрява денят
и блестят върховете на мачтите,
кораб вдига отново платна
да отплува със вятъра,
а в платната белее една - тишина.
Валентин Бонев
Моля, подкрепете ни.
