Щрихи от предизборната плювалня
Неотдавна кандидатът на Демократическата партия за кмет на столицата Тити Папазов изпълни театрален етюд на тема: „Какво се обърна в душата на Бойко Борисов, когато подписваше молбата си за членство в БКП". Папазов поясни чрез поредица от мимики и жестове, че става дума за младия Бойко, който много обичал дядо си, който бил убит от комунистите като враг на народа, а след това възмъжалият внук доброволно станал усърден комунист. В НАТФИЗ този етюд може и да изкара четворка, но на сцената на политическия театър той определено изглеждаше пошловато. В живота, както и в баскета, ти свирят крачки, ако не можеш да броиш. По скалата на моралните стойности тези крачки са опасни и се помнят дълго, може да обърнат дори мача. Не давам акъл, само казвам как изглеждат нещата отстрани. Тити Папазов е симпатяга, много фенове му се кефят на емоционалните изпълнения по време на мачове. Но тук нещата са по-различни. Преди да се захване с осмиване и иронизиране на опонентите си, би било редно Папазов да попита патрона си Александър Праматарски колко трудов стаж има, участвал ли е в приватизацията на аптеки из Пиринско, откъде са му джиповете и лимузините, какво е участието му в скандалите около източването на „Илиянци", колко имота притежава в София и пр. Защото толкова млад политик и толкова богат с една депутатска заплата - не се връзва. Папазов ще разбере тези неща рано или късно, но по-добре рано...
Тази сутрин в сутрешния блок на Нова телевизия бе поканен някакъв бивш агентурист Марин Маринов. От него научихме, че кандидатът на БСП за кметския стол в София Бриго Аспарухов е мухъл, престъпник, недоубит партиен секретар и прочие некадърник, готов за затвора. Агентурист, а се прави на артист. Иска да повярваме на изиграния от него скеч, но не казва защо толкова години е мълчал и се е възбудил точно сега, когато Бриго е номиниран за кандидат-кмет. Ако пък каже, че и друг път е съобщавал тези неща, тогава защо ги повтаря, потретя и т.н. Както се казва, поканили го - що да не участва. Пенсионираният агентурист доста драматично описа, че именно той е човекът, обучавал Ахмед Доган за нелегал, който да бъде прехвърлен в Турция, където да служи на българската държава. Каза още, че патриоти като Доган рядко се срещат. Също и брилянтни анализатори. Не познавам този човек и затова потърсих негови дългогодишни колеги от Първо главно управление на ДС, сегашната разузнавателна служба. Митовете през годините са създали у обществото рефлекс да си представя нашите разузнавачи като готини мъжаги, остроумни и безстрашни. На техния фон Джеймс Бонд е един лигльо, който види ли фуста и веднага й казва шифъра.
Не очаквах Марин Маринов да е копие на Емил Боев, но все си мислех, че е от старите вълци, щом се нагърбва да дава оценки за възродителен процес, работата на МВР, ЦК на БКП, на колеги и шефове от службите. Портретът, нарисуван от негови бивши колеги, направо ме разочарова. „Докараха го от Сливен и се чудеха каква длъжност да му измислят", заковаха едни. Не се развил в службата, останал агентурист и така и не стигнал до „разузнавач". Служител под средното ниво в Пети отдел на Първо главно. Помагал в подготовката на кандидат-нелегали. Основното му служебно задължение обаче било свързано с куриерски услуги. Нулева езикова подготовка. Активен партиен член. Старателен и силно желаещ да се хареса и угодничи на началството. Поради тази причина дълго време се представял за началник на кабинета на шефа на разузнаването, какъвто никога не е бил. Напуска службата по собствено желание. В докладната пише едни мотиви, а пред колеги признава, че му трябват пари, за да си купи жилище в София. Дори поискал да се направи изключение за него и да му се отпуснат служебни пари за покупката. Отказали му и той решава да се пенсионира, защото ще получи наведнъж 20 брутни офицерски заплати, и ще си уреди финансовите проблеми. Вече пенсионер, той упорито предлага услугите си ту на БСП, ту на СДС. Повечето от колегите му доста се посмяха на твърденията му, че той и Райчо Райков били убедили президента д-р Желю Желев да направи Аспарухов шеф на разузнаването. Насмешка предизвика и твърдението му, че нямало „албанска" или „македонска" сделка, а само някакъв случай с някакъв сърбин, който бил описан като нещо голямо, което било използвано срещу премиера Филип Димитров и помогнало правителството на СДС да падне от власт.
Иска ми се да внеса някои корекции в историко-документалния плам, с който Маринов разказа тези чудновати истории. Не са малко хората, които знаят, че нито той, нито Райчо Райков са уредили Бриго за шеф на НРС. Ако въобще може да се говори за някаква заслуга, то тя е на Димитър Луджев. Именно той разговаря с д-р Желев, след като водил разговор за Бриго Аспарухов с външния министър Виктор Вълков.
Маринов може да прочете в доста вестници от онова време и подробности около т.нар. „албанска сделка" за доставянето на едни минохвъргачки с посредничеството на македонското военно министерство до краен получател в Сърбия. Ще научи и за изчезналите безследно 51 снайперски карабини „Драгунов". Както и за участието на небезизвестния Косьо Мишев, който в Скопие се представял като личен пратеник на Филип Димитров. Но няма да му отваряме очите на Маринов сега, да чете повече вестници и ще знае повече.
Спирам дотук, защото Маринов все пак не е кандидат за кмет, а само редови изпълнител на „мокра поръчка" в предизборно време.
От тв изявата му обаче стана ясно още нещо - следващият кадър на Първо главно, който ще наплюе Бриго Аспарухов, се казва Васил Коцев. Бил е шеф на оперативния отдел, а сега се подвизавал като сътрудник на Иван Костов, според самия Маринов.
Ще доживеем, ще видим.
Замалко да забравя. В изявата си срещу Бриго, Маринов вкара и един скеч, посветен на лидера на ДПС Ахмед Доган. Според него той бил голям патриот, анализатор и въобще невероятен човек. Злодеят Бриго обаче заповядал на Васил Коцев да преснима папката на агент Сава, както казвали по онова време на Доган. Идеята била Бриго да рекетира Сокола, когато вече няма да е шеф на разузнаването.
Колко жалко, че ги няма днес Павел Вежинов и Богомил Райнов, или Андрей Гуляшки, та да опишат как коварният Бриго дебне в потайна доба някогашния нелегал Доган-Сава, за да го изнудва с микрофилма за неговата папка. Микрофилмът, разбира се, е скрит я в тока на обувката, я на някое друго тайно място. Но, няма ги писателите. Останаха Марин Маринов и Васил Коцев. Като няма риба, и цацата е риба, казва народът. Да, ама не е същото... За да е пълна конспирацията, ми липсва ГЕРБ. Нямаше да е лошо отнякъде да плъзне слухът, че Бойко Борисов, който е засегнат на генералска чест чрез Бриго, да е наел в ролята на исторически килър агентуриста Марин Маринов. Освен това може да внедри нелегали на ГЕРБ в някои райони на страната, които в определен ден и час да спечелят каквото има за спечелване и след това да станат блестящи анализатори и ръководители на политически партии. Може да ви се струва прекалено, но българската политическа действителност може да надмине и най-смелите фантазии, ако перефразираме Юго. Нещо като „пълна промяна" на истината, но без скалпел и фитнес, а с плюнки и компромати.
Далеч съм от мисълта, че кампанията ще се задоволи с един-два подобни случая. Не съм толкова наивен. Вече съм в очакване кога и кой ще ни обясни, че Мартин Заимов е с лабилна психика, че има проблеми с нервите и е доносничил на Шесто управление. Не се шегувам, имайте малко търпение. Ще научим пикантерии около любовните афери на Антония Първанова и Юлиана Дончева. Няма да закъснее и актуализираният вариант на информацията за Бойко Борисов и връзките му с босове на сенчести групировки, както и за драматичната размяна на съпрузи с приятелско семейство. Славчо Атанасов, кандидат-кмет в Пловдив, вече „изгоря" с едно изнасилване на малолетна циганка. В Плевен да очакват гей разкрития за Найден Зеленогорски. Пернишката кметица пък ще научи час по час, ден по ден къде е пиянствала и как е уреждала сделки на любовника си. Чувам, че даже имало приготвени доказателства за диалога й с чашката.
Какво пък, нека се заливат с помия. Това понякога има оздравителен ефект - омерзява се обществото и казва „Баста!" в един момент. Спада и ефектът на компроматите. Тогава може би ще станем свидетели на дебат за програми, на спорове по една или друга идея за местното управление. Защото мен ме интересува кога ще има нормални улици в София, колко пари от джоба ми отиват за боклука, да видя най-сетне отчет за сделка с общински имоти, да намеря в интернет показан пътя на всеки лев на столичани. Засега ни предлагат само помия. Дано дойде време и за разговорите за общината и хората, които живеят в нея.
В писанието си „По „изборите" в Свищов" Алека Константинов съобщава: „Научавам се, че някои младежи в София устройват нов клуб и не могат още да решат как да го назоват: дали „Клуб „Бяла Слатина" или „Клуб „Морално влияние". При всичко, че отсега нататък с името „Бяла Слатина" ще се свързва възпоминание за една от най-позорните подигравки с избирателното право на българските граждани, но все пак аз съм на мнение клубът на младежите да се нарече „Клуб „Морално влияние". То има и по-общ характер, по-дълбок смисъл и съдържа в себе си безконечно ядовит сарказъм. Препоръчвам на моите приятели от Свищов, Видин, Лом, Търново, Кюстендил и др. да последват примера на софийските младежи. Ето епоха, която ми дава неизчерпаем материал за „Бай Ганя".
Гаче ли днес го е писал...
Моля, подкрепете ни.
