България липсва в глобалните стратегии за туризъм

  Ана Кочева

  Интересни тенденции се очертават в развитието на световния туризъм през следващите години, вероятно и десетилетия. Интересът на големите компании ще се насочва в две големи направления – нови, непознати дестинации и вече известни, много луксозни курорти, но с още потенциал за развитие. Като туристическа страна България е заинтересована да намери своето място на този динамичен пазар, още повече, че на настоящия етап фокусът на вниманието, за съжаление, не пада върху нас. И едва ли е успокояващ фактът, че погледите на грамадните туристически корпорации отвъд океана са подминали и съседите Гърция и Турция. Затова пък има определен интерес към далеч по-малки и доскоро съвсем непознати страни. Принцеса Теофана фон Саксен, д-р във ВТУ „Кирил и Методий”, се завърна от пътуване в САЩ, където по покана на фирма „Найки”, е разговаряла по маркетинг въпроси за развитието на туризма в Източна Европа и за глобалните насоки в това развитие. Оказва се, че малка, но много опитна и същевременно дискретна група от хора, мениджъри от много години насам, задава голяма част от стандартите за развитие на туризма в глобален мащаб. Точно тези хора изработват за своите поръчители препоръки, някои от които изглеждат твърде учудващи, вероятно обаче само през нашата, българска, призма.

Тези проучвания, макар и изцяло да подминават България, съдържат много важни изводи, които биха могли да се използват визионерски и да доведат до известна пренастройка на собствените ни туристически възгледи и пазари.

  За съжаление в резултат на проучванията, направени от въпросния „мозъчен тръст”, който гради глобалните стратегии, има една-единствена европейска цел, посочена като вероятен Hotspot за следващите години. Общо 10 са дестинациите, определени като надеждни по отношение на развитието на силен туризъм в тях. Въпросното местенце, споменато и предпочетено в цяла Европа, е Черна гора. Интересът натам е продиктуван от чудесното съчетание на плажове и привлекателно поднесена история, комбинация, която туристите търсят и предпочитат. На много малко разстояние от плажовете и от брега се намират историческите обекти, които се предлагат за посещение. Д-р фон Саксен отбелязва, че привличането на ВИП-личности изглежда също много помага на репутацията на такива дестинации. Черна гора е имала късметът, София Лорен да я хареса, и дори и да са минали доста години оттогава, туристическите среди продължават да цитират този факт и да употребяват името й, което е много ефикасна реклама и съответно поука за нас, че трябва да търсим и да изграждаме подобен тип приятели и на България, които да подпомагат нашето туристическо реноме. Освен това Черна гора се оказва твърде удобна и за корабите, минаващи наблизо; отсреща е Италия, а много параходи, имайки за цел Венеция, на отиване или на връщане спират, за да могат туристите да допълнят впечатления и от друга, по-непозната държава. Това е географско предимство, с което за съжаление ние не разполагаме. По морски път даже Албания има географско предимство пред нас, добавя д-р фон Саксен.

 Бъдещият туризъм ще се развива до голяма степен по посока на грамадните презокеански кораби, които превозват няколко хиляди хора, спират по пристанищата, за да могат туристите да разгледат, и след това отпътуват. В този смисъл те превозват всъщност най-ценните туристи, които не се задържат, но оставят парите си.

Напоследък все по-често се споменавала и Албания, която има потенциала да набере скорост и да ни изпревари. Тя е нова, интересна дестинация, и въпреки че там не разполагат с големи плажове, ги разработват добре.

Поредният голям извод за развитието на туризма се налага в глобален аспект– от милиард китайци вече няколко милиона притежават паспорти за международни пътувания. Те плъзват навсякъде по света. От развитието на икономиката в Китай динамично се създава нова средна класа, разполагаща със средни парични средства, част от които вече започват да се отделят и за пътувания. „Досега по света си позволяваха да пътуват само китайските новобогаташи – разказва фон Саксен - които се разпознаваха безусловно: по големите „Луи Витонг” куфари и по грамадния "Ролекс" на ръката, говорещи гръмогласно по мобилните си телефони. Тези хора не са ония, които биха дошли в България. По-скоро тук биха дошли групови туристи от средната класа с по-ограничени финансови средства, но без големи претенции, без голямо самочувствие, приемащи с голяма доза безкритичност това, което им се предлага, защото по манталитет са послушни и безобидни. Цените и качеството на българското предлагане би могло да ги задоволи, т.е. те биха се оказали подходяща група клиенти. Същевременно са и многобройни и могат да запълнят мястото на други, оттеглящи се туристи. А ние с основание трябва да се боим, че куцащото качество не привлича достатъчно добре плащащи западни клиенти, които не намират петзвездното ниво, което търсят. Докато при евентуална нова азиатска публика няма да има този проблем”. Там обаче ще има друг – азиатецът е различен тип турист, който има различни навици, в това число и хранителни. Той, например, не консумира млечни продукти в голямо количество. В азиатската кухня млякото общо-взето отсъства, за разлика от нашата, в която то присъства масивно. Изобщо българският туристически предприемач трябва да е гъвкав, да се осведомява и учи непрекъснато. „Ние все се надяваме на западната публика, но не би било зле да обърнем поглед на изток – съветва фон Саксен – още повече, че с цаца, която се пържи сутрин в стара мазнина, а на обяд се притопля в микровълнова печка и се сервира на госта във вид на гумени пръчки – с такова качество на морска храна- западни туристи не се привличат.”  

Накрая и 10-те дестинации, които се сочат като потенциалните места, на които големите туроператори ще пращат грамаден брой туристи през следващите години:

1. Хондурас – Една от американските океански линии с големи кораби строи в момента там пристанище с капацитет – 7 000 туристи на ден;

2. Провидънс в северната част на източния бряг на САЩ - Там привличат добрата морска храна и хубавата атмосфера с историческа архитектура;

3. Ню Фаундленд на източния бряг в Канада – Това е и летен, и зимен ски курорт;

4. Черна гора;

5. Руанда – Независимо от страшните и кални пътища, от усилията, с които се доставят пресни храни, от санитарните въпросителни, това ще бъде предпочитано място от туристи-авантюристи;

6. Сейшелските острови – Въпреки дългия полет там плажовете са прекрасни, има тропични плодове и още места, които могат да се разработят, защото теренът не е напълно използван;

7. Абу даби - Настига Дубай с предложенията си; залага на култура, което е много учудващо, защото досега съществуваше настройката, че в арабските страни няма толкова възможности за такива мероприятия. Абу Даби залага на културни предложения, от типа на музика, театър, изобразително изкуство, които се смятаха едва ли не за европейски патент. Там очевидно са разбрали, че западният турист се интересува не само от слънце и храна, но и от друг род развлечения;

8. Алмати, Казахстан – Там ще бъдат Зимните олимпийски игри през 2011 г., а неволна, но същевременно доста симпатична реклама за Казахстан направи Саша Коен от филма „Борат”, представяйки добродушния наивен казахстанец, опознаващ Запада. 

9. О-в Хайнан, т. нар. китайски Хавай – Досега винаги е бил елитният курорт на китайските богаташи, с живописна природа, с красиви сгради, но и с още много пространство, което тепърва предстои да се разработва. Твърде европеизиран, което привлича.

10.Боракай на Филипините – Луксозно място, предлагащо разточително охолство за богаташи.

Коментарът е излишен! Остава само дядо Вазовият въпрос - Де е България?