SMS: Аз и Пай – аполо култ и образ!

Митко Димитров – Пайнера от години е министърът на културата в сянка. Той е българският Мефистофел, който дърпа конците и задава темите при формирането (финтирането) на критерии в обществото вече две десетилетия. Такъв човек е нужен на родната култура. Без държавен бюджет и европрограми той извайва лицето, мислите и душата на две поколения българи. Представяте ли си как този човек би промотирал албум с песни по стихове на Ботев, например. Билбордове и заставки - Ботев като млад и пиян в механата. Ботев тунингован. Ботев – с гол в ръката нож! Любовните връзки на Ботев. Ботев - терорист. Бедна ни е фантазията каква кампания ще ни залее, какви пари ще се вкарат в нея, какви спонсори ще се намерят и какви пари ще се спечелят в крайна сметка. Шансът българските пъпковци да научат нещо за поета-революционер от нулев в момента, ще скочи десетократно. Струва ви се прекалено, но у нас кое не е? Да не би получаването на студентски дипломи в чалга клубове и бардаци да не е крайно? Не са ли крайни непрекъснатите опити да ни удавят в океан от „звезди” – певачки, актриси и актьори, продуценти, модели, авангардисти, стихоплетци, сценаристи, драматурзи? Митко-Пайнера ще сложи ред в тази бъркотия. Край на хаоса. Щом животът ни е белязан от чалгата, защо и класиците да не минат през нея?!

Същото важи и за Азис. Турили му голия гъз на ученически тетрадки, пищят ужасени родители и даскали. А чий гъз да сложат? Той е най-известният български гъз. Интегриран и преуспял. Гъз като американска мечта. При това в каква конкуренция от задници само! Било гадно и пошло. Да, но не повече от дрогата край училищата, алкохола менте в дискотеките, ученическите порно клипове в YouTubе, детското насилие, домашните баталии, трафика на хора, неграмотността, проституцията... Що не пищят същите хора срещу изброените проблеми?! Нали техните (нашите) деца са жертвите на всички тези ужасии? Защо ги няма пред съдебните зали с плакати в ръце, когато се оправдават мародери, наркотрафиканти, биячи, похитители, сводници, изнасилвачи, измамници и убийци на деца и младежи? Защо са съпричастни към черните забрадки на свои връстници само когато ги видят в новините докато вечерят и си пият ичкията? Няма осъдени и до днес за убийствата на Стоян Балтов, Кирил Въжаров, Васил Александров, Мирослава Николова и колко още други, но на Орлов мост и пред Съдебната палата не се заблязват гневни агитки. Какво ни интересува, нашите деца нали са живи. Наистина ли са живи? В бардаците на Европа и клоаките из цяла България?

А сега сме писнали срещу Азис. Какво е виновен той, че сме лоши родители, учители, възпитатели? Ако всички, които сега пискат, бяха научили децата си и на нещо друго, освен да слушат и да се кълчат на песните на чалгаджиите, положението щеше да е по-различно. Друга щеше да е България, а българин нямаше да е синоним на неудачник. Затова една част от децата бягат навън. Защото никой не ги убеди, че тук е хубаво и може да стане още по-хубаво. Като крякаме срещу Азис и задника му на тетрадките, му правим поредната супер реклама. И който не беше разбрал и той вече знае къде са бучнати и как изглеждат полукълбата на костинбродския славей.  Затове не се учудвайте, ако някоя сутрин малкия Петърчо ви каже в кухнята, че харесва приятелчето си Гошко повече от Даниелка. И не ревете, защото може би това е шанс. По-голям, отколкото биха му дали родната образователна система и родната култура. Много е грубо? Да, но затова пък е вярно. 

Ценностна система, първите 7 години, домашно възпитание, образование, отговорни политици, национална доктрина. Шест неща, които ни липсват. Ако сме гражданско общество ще ги изискаме, ще настояваме и ще се борим за тях.    

Поуката е: Не са виновни Азис и Пайнера за тетрадките, а ние. И въобще не става въпрос за тетрадките, а за всичко.

 

Димитър Попкутуев