Трима мъже и една държава

Когато бедната ни, корумпирана държава се тресе от скандали и тихичко се надява да я отмине световната финансова криза, лидерите на тройната коалиция показват действително на какво са способни и на какво не. Премиерът Станишев е в най- незавидна ситуация, защото оглавява правителството и понася най- много удари. Но не би могло да бъде и другояче след като той е функция на другите двама – Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган. Днес Доган също си изпусна нервите в Шумен, където удостои с висшочайшето си присъствие младежки събор на собствената си партия. Когато започна вихрушката около ДАНС в миманса остана Касим Дал, който наред с другите депутати отиде в служба ДОТИ за да види как се работи там. Той не даде номера на мобилния си телефон, а впоследствие не взе никакво отношение по разразилия се скандал, както направиха и неговите колеги от парламентарната група на ДПС. Но днес Ахмед Доган се нареди от другата страна на барикадата, където е заел позиции Румен Петков. Първата индикация, която Доган дава сега е, че вече леко се освобождава от присъствието на министър- председателя и внушава на обществото, първо с позицията си, че ДПС няма нищо общо с ДАНС, второ, че не е съгласен със соловото решение на Станишев и трето – готов е на следваща по- радикална стъпка. Досега в политическата си битност Сокола е показвал, че за него най- нелогичните ходове всъщност са най- логични. Между другото Доган тактично мълчи и по отношение на словесните престрелки между Бойко Борисов и Сергей Станишев. Първият е доволен от мълчанието, а Станишев едва ли. В пререканията си с Борисов той не получава и подкрепа от НДСВ. Ако приемем, че за Симеон Сакскобургготски мълчанието е фамилна черта, то думите на Доган са чиста проба опит за измъкване. Този политик досега не е поел отговорност за нищо, което се е случило в държавата. Твърденията му, че уволнението на Драшков е следвало да се обсъди в коалиционен мащаб са смешни. Правилно или неправилно е уволнен Драшков, е друга тема, но Станишев е с абсолютните правомощия да уволнява заместник – шефове на служби. Доган не обелва и дума за нов, звучен шамар, който Брюксел може да ни зашлеви по програма САПАРД, не обелва и дума за странното съдружие на Емел Етем в една фирма. Изглежда и за него определени позиции на определени хора в ДАНС са ценни, както това се оказва и за Румен Петков, за който пък разбрахме, че бил търпелив човек, ама не съвсем дотам. Къде е това дотам – партиен конгрес или нов катаклизъм в столетницата по- рано, засега не е разбираемо. Моментът, в който Доган се изказва за скандалите в ДАНС не е никак случаен. Лидерът на ДПС отново си присвоява правото на някаква последна инстанция, която коментира и иска чрез парламентарната си група разследване на случая.  На Доган е пределно ясно, че по този начин затяга примката около врата на Станишев и след раздвижването на пешките по шахматната дъска ще придвижи напред и по- силните фигури. Съдбата на Сергей Станишев започва да прилича на онази, която имаше един друг премиер на БСП - Жан Виденов. Ако взаимстваме изречените от Татяна Дончева думи за яхнията, то сега се вижда как Станишев се опитва да намали температурата на котлона, Доган бавно, но настъпателно ръси същата яхния с лютиви подправки, а Симеон Сакскобургготски аристократично наблюдава отстрани. Каква манджа ще забъркат тримата  и най- големите врачове и врачки не могат да предскажат. На българското общество е известно, че Доган е ненадминат майстор на тюрлюгювечите, докато Сергей Станишев е обикновен чирак в това отношение. За царя е ясно, че би предпочел крехко агнешко филенце върху канапе от трюфели и то по- възможност в друга обстановка, далече от България.

Показателен е и друг факт- Доган не пророни дума за това какво мисли за подслушването на журналисти, но и защо да си хаби думата, като е ясно, че много от онези пред които е свикнал да говори и да им дава интервюта, няма да го попитат никога за тузарските яхти за милиони евро, на които отдъхваше през лятото край Созопол с ореола на разпищолил се арабски шейх край Лазурния бряг. Обяснимо е, че определени ходове на добре познати играчи в българската политика сега се повтарят, но вече при различни обстоятелства и в друга рамка – тази на Европейския съюз. Стилистиката на коментарите на Доган за уволнението на Драшков показва, че действително е склонен към следващи по- радикални действия. Те обаче могат да го конфронтират с влиятелни кръгове от БСП и да отворят нов фронт за вече очертаващото се опозиционно битие на ДПС през следващата година. В настоящата ситуация пък Станишев воюва на няколко фронта – най- атрактивен за сеирджийската природа на българина е този с Бойко Борисов, който вече преминава в една досадна препирня без никакъв ефект. Твърди се, че някой нарочно е хлъзнал премиера да предизвика дебат със столичния кмет. Особено сега, когато от новата къща на ДАНС на улица „Черковна” се извива пушек , а световните финансови пазари се люшкат като лодка край бреговете на Ню Орлиънс по време на урагана Катрин. Задаващият се партиен конгрес през ноември също ще предизвика главоболия на Станишев. Откакто оглави БСП срещу него има отчетливи настроения заради прозападната му ориентация и нищо чудно старите и здрави сили в партията на многобройните интереси да му подложат някоя и друга бананова кора. Третият играч- с цялото съчувствие към сполетялата го семейна драма, е далеч от случващото се. Умишлено или не, Симеон Сакскобургготски запазва на пръв поглед царствено безразличие. Слуховете, че той ще даде повече пълномощия на своите заместници след конгреса в Габрово през следващата седмица може и да се окажат верни. Едно обаче е сигурно, че Доган, Станишев и Сакскобургготски не успяха да сторят нищо запомнящо се до този момент на тройното си управление. За разлика от президента Георги Първанов, който упорито и целенасочено търси своето място в най- новата българска история. Както е казал Серж Гинсбург – Маската пада, остава човекът и изчезва героят.

Александър Иванов