Защо цървулът не иска да е маратонка

И нашенецът въси вежди, гледа мръсно и псува тежко.

Не вярвайте на българите. Те са за закона на маса, когато ги дават по телевизията или участват в семинари по европейски програми. Българите умират за ред, стига той да не ги засяга.

Всички са за това да се строи по правилата. Но всеки, според чергата си, вдига я барака, я надстройка, къща за гости, прогимназия или хотел без да го интересува, че гази закона. „Ама аз чакам разрешение от години!”, - пищи кански той, когато научи, че ще му бутат незаконните строежи. В Несебър спретнаха яростно опълчение срещу събарянето на незаконни строежи. Не било хуманно. Но мълчаха и си траеха като п...и, когато се наливаха основите на бетонните бункери-хотели в региона. И знаете ли защо? Защото всеки несебърец има дял в тези безумни творения.

Българинът кара като луд по изкорубените пътища, не ебава знаци и ограничения. Спипат ли го обаче катаджии, веднага бута подкуп. Ако не мине и му напишат акт, кълне МВР, властта и скапаната държава.

Изхвръля си и боклука през терасата, но е омерзен от повсеместната мръсотия.

Дразнят го продавачките и чиновничките, които пушат и пият кафе по всяко време, но забравя, че сред тях е и дъщеря му, на която лично той е платил я половината изпити или дипломата от някой ВУЗ.

Мрази и побойниците, но ако синът му се забърка в скандал, писка, че са му нарушени човешките права.

Готов е да съди учители, лекари и служители, които не са се отнесли с него като с цар, „щото им плащам заплатите”, но не обелва и дума за откраднатия ток, незаконното включване към водопровода, шмекериите с осигуровките и укритите данъци.

Българинът има основание да се държи по този начин. Защото пред очите му всички, от горе до долу, се държат точно така. Ако някой е откраднал заводи, предприятия и цели отрасли, защо циганите да не напълнят каруцата си с чужда царевица, дини или домати? Тарикати свили милиони, но всички недоволстват, че в Столипиново не плащали ток.

В един момент цялото това безумие трябваше да спре. Сегашната власт се опитва да направи точно това. И изведнъж всички скачат като ужилени: сакън, не пипайте моето. Чуждото може, но не и моето.

България не е Швейцария, нито Германия или Австрия. И не иска да бъде. Българинът предпочита да ходи в тези страни на екскурзия и като се върне, да разказва как „там хората живеят в рая”.

И аз съм същият мърморко, но много ми се иска да бъда бял човек, лачен патък или модна маратонка, а не цървул. Но не мога. Защото не съм достатъчно смел.

Валери Димов