Епопеята за Американското лято 1994 се преразказва 15-та година, но все още изникват нови моменти и нюанси. Такива поднася за читателите на Frognews.bg генералният секретар на БФС в онзи период - Христо Йосифов. Завършеният футболен дипломат и организатор има запазено историческо място с операцията, от която започна всичко. Преди мача на "Парк де Пренс" (17 ноември 1993) националите проведоха лагер в Германия, на който стана ясно, че играещите на Пиренеите Любо Пенев (Валенсия) и Емил Костадинов (Порто) закъснели с документите за френска виза. Вратарят на "Мюлюз" от едноименния граничен френски град Боби Михайлов и Йосифов измислят как да вкарат двамата - настоящият президент на БФС посочва кой пункт през местната река няма нощна охрана, а генсекът става трафикант с "Мерцедес" на германския футболен съюз и ги откарва в дома на другия национал от "Мюлюз" Георги Георгиев, за да не бъдат разпознати в хотел. После нападателите вземат вътрешен полет до Париж, за да осъществят комбинацията за гола в последната секунда и класирането на Мондиал'94. Г-н Йосифов любезно споделя интересни спомени в компанията на 3-годишния домашен любимец Цаво - немска овчарка с 4 страници родословно дърво.

интервю на Теодор Цеков

- Г-н Йосифов, каква беше рецептата за историческото четвърто място в Щатите?
- Според мен постижението се дължи на комплекс от 2-3 основни компонента. Първо, талантливи футболисти. Второ, кадърен треньор. И периферна, но ненатрапчива организация. Образно казано - може да не е луксозно, но да е изпипано. Ако всички са в 7-звезден хотел, но на различни етажи и без координация, нищо не би се получило. При такива дълги турнири - близо два месеца заедно с подготовката - екипността и организацията са много важни.
- Посочвате на първо място класата на играчите?
- Освен изключителни футболисти, те бяха всестранно талантливи хора - ако знаете какви певци и танцьори...
- Тогава се създаде впечатление за доста разпуснат режим, неспирни веселби, за присъствието на нежните половинки...
- Някои неща са силно преувеличени. Момчетата знаеха как да играят, как и кога да празнуват. При нас режимът беше либерален, но по друг начин не може. Беше нужна много дипломация, защото отборът за първи път прекарваше толкова време заедно. Германците, например, участват на всяко голямо първенство и знаят как се процедира на такива турнири.
- Как се съчетават организацията с чепатите характери и егото на звездите за постигане оптимална работна атмосфера?
- Странични проблеми с играчите нямахме, защото хотелите бяха удачно подбрани и случвахме на персонал. През декември 1993, на жребия за групите в Лас Вегас, бяхме Валентин Михов, Христо Данов, Димитър Пенев и аз. Щом стана ясно, че ще играем в Далас и Чикаго, още към полунощ купих билети дотам, за да изпреварим конкурентите за най-добрите хотели, защото организаторите предлагат списък, а делегациите трябва да огледат и изберат. Първите ми впечатления от Далас бяха ужасяващи - по цял свят съм бил, но за първи път виждах град без тротоари, без пешеходци, без едно дърво. Затова решихме 10-дневния аклиматизационен лагер преди първенството да го направим в друг град в Тексас, който преливаше от зеленина. После през юни Далас също се оказа зелен, но през декември беше затормозяваща гледка. Когато дойде време за мачовете, случихме на хотел и управител, една дама, която 15 дни не се прибра вкъщи заради нас, всичко ни се доставяше на мига. След победата над Аржентина влизаме за вечеря и заварваме всичко в бяло-зелено-червено, включително покривките на масите. Трицветно бяха аранжирани дори салатите.
- Успехите в елиминационната фаза вървяха редом с кадрите на щастливи футболисти в басейна...
- Преди мачовете с Мексико и Германия в Ню Джърси избрахме хотел извън мегаполиса, в една гора. Това излезе добър ход. Отборът разполагаше с големи стаи, за разлика от скъпите и малки хотели в Ню Йорк, с два басейна и много гостоприемен персонал. След осминафинала изненадващо пристигна автобус с български фолклорен ансамбъл. Незнайно как бяха намерили хотела, дойдоха с носии, тъпани, акордеони. Пристигнаха и журналистите. Направихме страхотна веселба с около 200 души. Ако знаете Стоичков как играе хора, ръченица... Има невероятно чувство за ритъм. Отборът отпразнува победата над Мексико в руски ресторант, в известния като Малката Одеса квартал на нюйоркското крайбрежие. Бяхме към 40 души и 20-ина футболни булки. Присъствието на жените и приятелките на националите не сме го организирали от БФС, те дойдоха с екскурзия, спяха в хотел в Манхатън, оттам и дойдоха с автобус, а в ресторанта домакините ни посрещнаха подобаващо, масите преливаха и заедно с напитките ни излезе по 50 долара на човек.
- Защо избрахте руски ресторант?
- Случайно. На всяка делегация освен автобус се полагаше и официален автомобил "Линкълн". Шофьорът се оказа руснак. Споделихме му, че в Америка не можем да открием ресторанти с програма и той предложи въпросния. Малката Одеса е създадена от руски и украински евреи, които емигрират след Октомврийската революция, купуват и застрояват земята с идеята да приютяват там свои сънародници.
- Как отпразнувахте знаменитата победа над Германия в четвъртфинала?
- В хотела си направихме дискотека, само отборът и булките. Наехме зала, диджей. Ники Илиев и жена му пяха. Те, както и Сираков и Лечков със съпругите им, са страхотни танцьори. Ивайло Андонов и Петър Михтарски пеят прекрасно...
- Звучи сякаш всичко е минавало по мед и масло. Но в началото на първенството имаше скандал с обувките на Христо Стоичков, който отказа да играе с "Адидас". Наистина ли е имало вероятност БФС да отпрати звездата към България заради нарушение на договора с германския концерн?
- Не. Разбира се, от "Адидас" реагираха, но аз разговарях с шефа им се разбрахме. Купихме черна боя и позамазахме надписа на "Кронос". Не че не се виждаше с какви обувки играе Стоичков, но се размина благополучно.
- Каква беше ролята на тогавашния шеф на БФС Христо Данов?
- Той дойде направо за мачовете, в Далас. Данов свърши много добра работа като присъствие, авторитет, отношение с футболистите. Не допусна дрязги в отбора. А загубата от Нигерия предизвика сериозно напрежение. След победата над Гърция вече всичко потръгна добре.
- А не потръгна ли от мача с Аржентина, който беше взаимоизгодно да свърши с наша победа, за да избегнат и двата отбора Италия на осминафинала? Според Данов изходът дори е бил договорен между Стоичков и уличения дни по-рано в употреба на дрога Марадона?
- Това за манипулация на мача са несериозни неща. Категоричен съм, че нямаше договорка.
- Страхотна драма имаше преди световното с премиите на отбора заради обещание, което президентът Валентин Михов не успя да изпълни?
- Няма да говоря от името на Михов, само ще кажа, че той се оттегли по финансови причини. Т.нар. брокери обещаха по 50 000 долара за победата в Париж и ги платиха по Коледа през 1993 г. Проблемите бяха заради друга, допълнително обявена премия.
- Имаше ли реална опасност национали да бойкотират и славната история изобщо да не се състои?
- Такива опасения не сме имали. Най-малкото, защото при вече заявени състави ФИФА щеше да накаже бойкотиращи играчи с дълги дисквалификации. Не е обмислян бойкот и не е стоял на дневен ред. Изобщо не сме допускали, че този отбор би имал такъв морал, който да донесе щети на България. Класирането и бронзовите медали са изява не само на спортно-технически качества, а и проява на висок дух и патриотизъм от всички футболисти.
- Но вече 15 години се коментира как Димитър Пенев е сменен за няколко часа с Георги Василев, защото подкрепил исканията на играчите. Така ли беше?
- Категорично треньорът не е сменян. Всеки може да говори каквото пожелае, но има документи и нито договорът на Пенев е прекратяван, нито е подписван такъв с друг специалист. Да, беше проведен разговор с Георги Василев, защото тогавашната ситуация можеше да има друга развръзка и броени дни преди заминаването за САЩ трябваше да сме подготвени за всички варианти. А кой всъщност уволни Пенев, се видя месеци след смяната на ръководството на БФС.
- Изместването на т.нар. брокери от Иван Славков съвпадна с навлизане във футбола на силови групировки, явно привлечени от финансовите постъпления покрай класирането на големи форуми. Какво остави вашият екип като наследство?
- Ще уточня, че ме отстраниха заедно с ръководството, но аз бях част от БФС светлинни години преди Данов да стане вицепрезидент през 1992. Имам 10 години в международния отдел, от специалист през завеждащ сектор и главен специалист до генерален секретар. В конфликти не съм влизал, просто Славков обяви, че работата поема Иван Вуцов, който беше заместник и отговаряше за вътрешното първенство. Иначе Христо Данов беше неудобен за навлизащите във футбола хора, защото със стабилна тогава банка зад гърба беше независим. А какво оставихме на следващото ръководство - абсолютно всичко, включително осигурено класиране за Европейското първенство през 1996 г. Смяната на властта стана през ноември 2005, десетина дни след края на квалификациите.
- Какво остави в касата екипът на Христо Данов?
- Точна сума не мога за цитирам, но финансово всичко беше изрядно, имаше ревизии. Доколкото помня, брутните приходи от Световното първенство бяха към 4,9 млн. долара. С тях трябваше да покриваме премии, разходи за подготовката на отбора и престоя в Щатите, но останаха немалко средства.

- Следите ли българския футбол? Като експерт имате ли отношение към работата на сегашното ръководство?
- Естествено! Целият народ го следи, та аз ли? Не мога да давам спортно-технически оценки, но фактът, че не успяваме да се класираме на големи форуми говори за спад или по-точно за значителен напредък на конкуренцията. Винаги съм застъпвал становището, че футболният съюз като национална организация трябва да има Изпълком от хора, обичащи играта и с утвърдено положение в обществото и бизнеса. Първото и най-важно задължение на БФС е да създава и актуализира необходимите документи, включително да инициира пред съответните органи промени в законите, касаещи футбола - бази, спонсорство, сътрудничество с държавните органи за развитие на масовия спорт. БФС трябва пряко да администрира и ръководи масовия футбол чрез своите регионални звена, подготовката на националните отбори, международната и финансовата дейност, да има компетентни и авторитетни Апелативна и Съдийска комисии, а вече самото администриране на първенствата в "А" и "Б" групите да бъде делегирано на Професионалната лига, както е във всички напреднали държави. На президента на БФС, Изпълкома и секретариата трябва да се осигури спокойствие за качествено изпълнение на задълженията.
- Работата на централата обаче провокира едни и същи скандали. Това не е ли затворен кръг?
- Всички скандали в българския футбол идват от националния шампионат, от клубни интереси. Ако ПФЛ администрира първенството, тогава клубовете като нейни членове ще стигат до консенсус. Не може президентът на БФС да бъде атакуван или отговорен, че даден съдия сбъркал умишлено или не, че определени клубни президенти правят непремерени изказвания и т.н. Аз съм работил със седем президенти на централата и винаги проблемите са идвали от вътрешния шампионат. И са били приоритет в работата, а не трябва да бъдат.
- Виждате ли резерви в международните позиции на БФС?
- В този аспект би било добре нашите представители в комисии на УЕФА и ФИФА да се задържат по-дълго в управлението на БФС, защото много трудно се пробива в международните структури и конкуренцията е огромна. Като пример мога да посоча далновидността на бившата федерация на СССР, която дълго не извади от ръководството си Николай Ряжанцев и той се задържа повече от десетилетие вицепрезидент на УЕФА. Така руснаците постъпиха и с Вячеслав Колосков, който дълги години беше вицепрезидент на ФИФА.
- Всъщност, липсва ли ви футболът? Поддържате ли професионалните връзки и с какво сте ангажиран сега?
- Занимавам се с частен бизнес. Запазвам лични контакти с хора от ФИФА и УЕФА, въпреки че някои от тях вече са пенсионирани. Да, липсва ми футболът и ако някой прецени, че мога да съм полезен, вероятно бих се отзовал. Но нямам никакви реставрационни намерения. С никого не съм си развалял отношенията, включително с наследилия ме на поста Иван Вуцов сме в много добри и със синовете му също.
- Като обобщение, случайно или закономерно беше четвъртото място в САЩ?
- Закономерно, защото това беше единственият наш национален тим, който е граден успоредно във всички възрастови групи. Повечето футболисти бяха заедно над десетилетие - от юноши до 16, 18, младежи. Отборът доказа също колко положително за българския футбол е това, че повечето играчи от години играеха във водещи европейски клубове под ръководството на най-добрите треньори в света.
- Именно това породи версии, че футболистите са действали на своя глава...
- Димитър Пенев е невероятен тактик, с изключително чувство към играта и индивидуалните възможности на всеки състезател.
- Можеше ли да постигнем повече, ако Любо Пенев не бе отпаднал заради тежкото заболяване?
- Любо определено липсваше. Той игра във всички квалификации и съвсем заслужено, без да е участвал във финалите, получи бронзов медал.
- Как? Значи България е измъкнала от ФИФА един медал вповече?
- Да.